Много обичам да си разнообразявам живота. Не, не, чакайте! Не ви ли се струва, че понякога той е страшно монотонен. Виждали ли сте застинала водна повърхност, покрита със жабуняк? Ей това е животът от време на време. Зная, че всички сте изпитвали това неприятно усещане, но всеки се спасява поединично. Аз също. Най-много настроение ми създават телефонните гафове.
Един ден, някъде в следобедните часове, телефонът звъни, точно когато се пукам по шевовете от скука. Вдигам слушалката и чувам женски глас: ”Гинче, кво прайш, ма?” Аз по кръщелно свидетелство нямам и буквица от името на Гинчето в своето име, но усещам с шестото си чувство, че сега е моментът да внеса малко цвят в сивотата на ежедневието си.” Добре съм. Дремя из къщи. На - това правя.” - отговарям с унил глас. ”Що не прескочиш до нас тогава, да пием по едно кафе и да си побъбрим по женски?” „Слагай кафето, тръгвам.” - заявявам благосклонно и затварям телефона. Става ми много хубаво. Кискам се до сълзи и благодаря на случайността ...