Много обичам да си разнообразявам живота. Не, не, чакайте! Не ви ли се струва, че понякога той  е страшно монотонен. Виждали ли сте застинала водна повърхност, покрита със жабуняк? Ей това е животът от време на време. Зная, че всички сте изпитвали това  неприятно усещане, но всеки се спасява поединично. Аз също. Най-много настроение  ми създават телефонните гафове.

             Един ден, някъде в следобедните часове, телефонът звъни, точно когато се пукам по шевовете от скука. Вдигам слушалката и чувам женски глас: ”Гинче, кво прайш, ма?” Аз по кръщелно свидетелство нямам и буквица от името на Гинчето в своето име, но усещам с шестото си чувство, че сега е моментът да внеса малко цвят в сивотата на ежедневието си.” Добре съм. Дремя из къщи. На - това правя.” - отговарям с унил глас. ”Що не прескочиш до нас тогава, да пием по едно кафе и да си побъбрим по женски?” „Слагай кафето, тръгвам.” - заявявам благосклонно и затварям телефона. Става ми много хубаво. Кискам се до сълзи и благодаря  на случайността за предоставената ми възможност да изразя чувството си за хумор.

             След около половин час телефонът отново звъни. ”Гинче, що не дойде, ма?! Ми то кафето ти истина.” „Не е Гинчето” - отговарям аз, готова вече да разбуля тайната пред непознатата приятелка на Гинчето, за да се посмеем заедно. Но тя явно няма и грам усет към телефонните недоразумения и продължава. ”Ти ли си ма, Кате? Майка ти у вас ли е?” ”Тръгна, тръгна преди малко. Каза, че идва при теб да пие кафе.” -  отговарям с леко изтънена бленда на гласа си. ”Боже-е-е, къде се е отплеснала тая жена, че още я няма. Нищо, аз ще я чакам...” Сигурно и до ден днешен се пита горката каква е тая неразгадана мистерия и какво по-точно се е случило, та Гинчето не можа да си пие кафето при нея.

                  Неделен ден е. По ракиено време. На масата сме аз и мъжът ми. Пред нас голяма чиния с шопска салата и запотено шише с габровска двойно препечена ракийка. Изобщо, семейна идилия. Мъжът ми се опитва да ми пробутва изтъркани войнишки истории, а аз му разправям колко много помагат чуждите мъже на жените си. Показвам се на терасата  да се разведря и изведнъж виждам на асфалта пред блока паднал човек. Лежи и не мърда. Край него преминават, но никой, ама никой не се спира да види жив ли е, умрял ли е. Не се мая и секунда. Грабвам телефона и звъня на ”Бърза помощ”. Описвам най-подробно ситуацията, затварям телефона и чакам да дойдат и да помогнат на припадналия. Ами ако, не дай си Боже, е починал! Разтревожена съм и всеки миг очаквам линейката. В това време край пострадалия минава наш  съсед. Навежда се  и започва да  дърпа пострадалия: ”Мишо, Мишо, ставай! Не леж на цимента, щото ще ти замръзне пискюла! Къде пак се натряска така бе, прасе?Ставай, чуваш ли какво ти казвам?!” След пет минути  „прасето” Мишо се ококорва и подкрепян нежно от съседа,  се оттегля. След още пет минути пристига и линейката. Шофьор, сестра, лекар слизат и много, ама наистина страшно ядосани започват едно разследване кой се е подиграл с родното здравеопазване. Има и услужливи съседи, които предполагат и то доста успешно, от къде може да е дошло обаждането. Заключих се в тоалетната и викам на мъжа: ”И да хлопат, и да викат, и вратата да разбият, ти пак не отваряй, чуваш ли?!” Малко преди полунощ си позволих да напусна скривалището. Но препечената сливова и салатата бяха свършили...

                   Колегата Топурдашки обича много да се шегува. Коронното му изпълнение е да набере телефонния ми номер и като вдигне слушалката да започне да пъшка и стене в нея. Друго няма.Чувам само едно „Ах, ох, о-о-о-о, ь-ь-ь-ь" и толкова дълбоки въздишки, че чак засмуква слушалката. Доста бях озадачена в началото, кой може да е тоя зевзек. Но една приятелка от ведомствената телефонна централа проследи обаждането и нещата се изясниха. ”О-о-о-о, чакай, дупе  райско! Ще ти кажа аз на теб кон боб яде ли и свиня в джамия туй-онуй прави ли?!” И пуснах една обява в рекламен вестник на неговия домашен телефон. Обявата гласеше: ”Чаровен плейбой настоява да е грехът на всяка жадуваща любовна страст дама. Търсете денонощно.” Какво не прави след това милия. Разкая се и плака на рамото на  колежките, в чиито слушалки е пъшкал, изповяда греховете си пред свещеник и нае частен детектив да открие кой му скрои тоя номер с обявата. Резултати и до днес няма, но и телефонните обаждания са вече напълно легални.