Едно от любимите ми неща в детството бе панерът на баба. Стоеше под леглото, на което спяхме двете с нея и много обичах вечер тя да ми разказва неговата история, а ако бе празничен ден, да го измъкваме, разглеждаме и подреждаме.
Този панер бе направен от млади маслинови клонки, обработени по специален начин, а дъното бе от овална плочка маслиново тъмно дърво. Панерът бил поръчан като част от чеиза на майка ѝ при прочутия майстор Коста, а после, когато избягали през 1913 година в България, плетеният панер бил връчен на невръстната тогава Мария със заръка от прабаба ми:
-Требва да стигнеш с него в България, в него е сичкото скъпо, дето го имаме.
Марето тогава била седемгодишна, но осъзнала каква отговорност има и стигнала до българско село със скъпата семейна реликва. По пътя изгубила майка си, ала панерът бил цял и сякаш носела с него цялата къща на чуждото място.
Животът на баба ми бил тежък като дете и момиче, а по-късно и като жена. Целият ѝ живот се побирал в този плетен панер, а бо ...