Всяко зло - за добро! Поговорка, родена от житеския опит. И сигурно е така. Има и много примери. Но...
   Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад човек, около тридесетте, уважаван, обичан и тачен, но случайно присъствал на една, характерна за Северозапада, пиянска история. Решил да отърве заведението от пияния досадник, с който били връстници и от тоя момент нататък всичко се променя! Проблеснал нож, потънал след това в тялото на единствения, от там присъстващите, който решил да свърши това, което е нужно и...
   Да се върнем двайсетина години назад.
   Лято. Лятна ваканция. Училищният двор е място, което събира много деца по това време. Е, не от любов към ученето. Просто там е страхотно място за игри. Голяма стара върба, с провесени почти до земята клони, под нея чешмичка, с постоянно течаща вода, площадка за игри с топки, колелета, закътани местенца, образувани от добре поддържания чемшир, удобни за игра на криеница и какво ли още не. Заключената сграда на училището представляваше триетажна масивна постройка, с голям, обширен покрив, а керемидите му - почти всякога осеяни с ято бели и пъстроцветни гълъби. А това, че сградата е заключена, въобще не беше пречка за някоя по-голяма лудетина, да намери начин и да влезе вътре. Ами да, така и направи в тоя хубав ден едно от момчетата. Павел, на когото децата  казваха Пано. Той и приятелят му Ицко играеха в двора, докато на Пано не му дойде "революционната " идея - да се качи на покрива и да хване гълъби. Ицко се опита да го разубеди, ноо - не! И така - намери Пано открехнат прозорец, покатери се, шмугна се вътре и изчезна. След няколко минути беше вече на тавана и оттам през капандурата се подаде на покрива. Децата долу, затаили дъх, започнаха да наблюдават "майсторлъка" на ловеца на гълъби. А той се запромъква бавничко към близките няколко птици, влачейки след себе си мрежа от скъсано серкме. Беше вече достатъчно близо, приготви се и заметна мрежата. Два или три гълъба останаха под нея, но... в този момент Пано вече се свличаше по керемидите надолу, към ръба на покрива. Не преценил инерцията от замаха, той загуби равновесие и сега се опитваше да се задържи за каквото му попаднеше под ръцете. Но..., покривът свърши, краката му вече висяха от него, а след малко - и цялото му тяло. Беше се вкопчил здраво в олука на ръба на керемидите и викаше за помощ. Всички долу бяха като онемели, единствен Ицко побягна към дома си, който беше точно срещу портата на училището. Извика баща си и двамата, тичайки, пристигнаха до отворения прозорец, през който "ловецът" се бе промъкнал. За норматив се изстреляха на тавана. Бащата на Ицко бързо отмести няколко керемиди, близо до висящия Пано, показа се до кръста на покрива, сграбчи едната му ръка и го изтегли. Всички си отдъхнаха. Здраво момче беше Пано - поне 7 - 8 минути вися от петнадесетина метра. Е, всичко свърши добре. Животът си продължи. И Пано и Ицко пораснаха и всеки пое по своята пътечка. Ицко изучи, хвана се на работа, ожени се и детенце му се роди. Пано пък дотътри до задължителното средно образование, започна работа в АПК-то, но... се пропи. Всички вече го знаеха като Пано Пияндето. Беше все недоволен от живота, все злобен и като се напиеше, ставаше агресивен, започваше да се заяжда с всеки и да буйства. Даа, пъстротата на живота.
   А днес - един спасител на един убиец, изпращаше сина си! Ирония и то жестока!
   Всяко зло - за добро! - казва народът. А всяко добро?...