2019 година, Ватикана

- Значи, ще ме убиете? – попита папата.

- Вече ти обясних защо трябва да го направим – Каза мистериозната личност от предишната част на разказа - Разбираш колко е важно Краси да стане папа, нали? Бъдещето на всички светове зависи от това.

- Да, ясно ми е. Ако нямаше да докара осъждение на душата ми, аз самият бих се самоубил. Как ще го направите?

- Ще прилича на инцидент – каза личността – ще се подхлъзнеш и ще паднеш от балкона. Но ако знаеш, че ще се случи, вече ще е самоубийство, затова ще изтрия паметта ти.

- Добре. А на какво ще се подхлъзна?

Личността с качулката простря ръката си над единия от двата папски стола и върху него се появи лайно.

- Лайно? – папата се засмя, според него лайната бяха най-смешното нещо на света.

- Да – каза личността – вече съм го поставил на балкона.

След това щракна с пръсти пред очите на папата и погледът му стана празен и отвеян. Той излезе на балкона. След малко се чу вик и нещо тупна на земята. Хората на площада започнаха да се смеят, мислеха, че папата отново се шегува. Личността поклати глава и каза:

- Католици, непоправими са.

След това отвори нов портал във времето и мина през него, за да участва в последната битка за съдбата на цялото човечество и всички светове…

3019 година, Обеля, ВОИ

Димчо почука на вратата на Фтипо и Сатрека. Когато чичо Сричко отвори, Димчо го поздрави.

- Но аз не съм Сричко – каза човекът. – Брат ми Сричко беше сгазен от влак.

- И той ли? – изуми се Димчо.

- Да, в Обеля има много влакове. Но понеже хората никъде не ходят, защото са си щастливи където са, влаковете обикновено са празни и единствената им грижа е да газят хора, за да не скучаят машинистите. Фтипо и Сатрека ще се върнат всеки момент от погребението на чичо си.

След малко децата се върнаха, бяха много щастливи, явно им беше минало вече.

- Здрасти Димчо! – викна Сатрека – дошъл си да чуеш края на историята за Папа Краси, нали?

- Да, но разбрах, че чичо ви, също като баща ви, е бил сгазен от влак.

- Няма значение – каза Фтипо – Чичо Бричко също може да разкаже историята.

- Мога разбира се – каза чичото. – Сипете си по чашка Coca-Cola, кажете ми до къде сте стигнали с историята и се настанете удобно за да слушате.

- Гумената Чушка – казаха едновременно и трите деца и се разсмяха.

- Когато чушката е дошла? Та това ми е любимата част от историята. Радвам се, че братята ми бяха смазани и накълцани на парчета, за да мога да ви разкажа края на най-великата история, която светът някога е чувал.

След като всеки имаше по чашка кола, чичото заразказва:

- Гумената чушка искала отново да се бори срещу брат си, Джордж Буш, когото тя лично била убила първия път. Или поне си мислела, че е успяла. Съветът на седмината имал нужда от още един член, защото безполезният герой бил умрял, а душата му била загубена и не можел да се върне на света. Не че и някой искал де, той по начало бил предвиден да умре. Докато мислели какво да направят, Съветът, чушката и Смъртта излезли до магазина, за да си купят кола, тогава обаче се случило нещо, което ги изплашило повече от всичко друго, случило се през последните дни…

2019 година, НРО

Всички си взеха колата, след тях влезе още един мъж, който също си купи кола. Мишо пръв отвори своята и жадно започна да пие.

- Какво ще правим сега? – попита папа Краси – Християните последваха Буш и Лимтюл, с тях са евреите и всички останали злодеи. Няма ли начин да се свържем с Бог?

- Не – каза Мишо и отново отпи от колата си – Бог не искаше до го безпокоим докато е на почивка, затова прекъсна всички връзки.

Краси отвори своята кола и тъкмо щеше да отпие, когато се чу вик. Мъжът, който беше влязъл след тях, за кола, лежеше на земята и се гърчеше. От него се издигаше черна пара, след малко той спря да се гърчи и се разтече по пода.

- Още един – каза продавачът в магазина, въздъхна и отиде да измие пода. – От няколко дни насам все се случва да влизат хора за кола, а после да се разпадат и да ми цапат пода.

- Това става, когато праведен човек пие пепси – обясни Мишо. - В бутилката е имало пепси, а не кола.

Краси се стресна и изля колата си на земята.

- Еее, стига де – възмути се продавачът – сега и там трябва да чистя.

- Те ни взеха най-силното оръжие – простена Краси, свлече се на земята и заплака. – Нямаме никакъв шанс срещу Буш.

- Подменили са колата с пепси? – недоумяваше Гумената Чушка. – Но как тогава Мишо пи и нищо не му стана?

- Това е кола – каза Мишо. – Явно не се успели да подменят всичката кола и все още се намира истинска.

- И как можем да я познаем? – попита Краси хлипайки.

- Не можем – каза Мишо – Единствено ако опитаме и не умрем, можем да знаем, че пием истинска кола.

- Но и да умрем, Смъртта може да ни върне, нали? – каза Чушката. – Във времена като тези правилата могат да се нарушават. Ето, аз се върнах.

- Не мога – каза Смъртта. – За да се съживиш трябва първо душата ти да бъде отнесена в другия свят, а пепсито унищожава душата.

И Смъртта посочи човека, когото продавачът изстискваше от парцала си в една кофа.

- Само Бог може да ни помогне сега – каза Мишо.

- А ние с нещо бихме ли могли да сме полезни? – попита някой. Всички се обърнаха по посока на гласа и видяха Сатана, който ядеше морков, защото, както е известно на всички, дяволът е вегетарианец. Зад него вървеше Хитлер.

- Мислех, че си вързан – каза Мишо.

- Да, Буш и евреите ме завързаха, но след като всички избягахме в ада остана само Адолф и той ме освободи, за което ще съм му вечно признателен.

- Евреите съсипаха живота ми, а сега се изгавриха и със смъртта ми – каза Хитлер -  Ще направя всичко, което бъде изискано от мен, за да ги спра веднъж завинаги.

- Ами, ние сме в много тежко положение – каза Мишо. – Буш и последователите му са подменили колата с пепси. Не всичката, но достатъчно, за да не можем вече да се доверяваме на силата ù.

- Хитър план – каза Сатана. – Сега те имат преимущество над вас.

Дяволът се позамисли, след това се поправи:

- Исках да кажа над нас, сега сме от един отбор.

В този момент помещението се изпълни с ярка светлина. Един ангел се материализира във въздуха, след това се строполи на земята.

- Мишо – простена той – Задният вход е отворен. Буш е на прага на Рая.

- Какво? Как е разбрал? Кой му е казал?

- Лимтюл е имал шпионин в рая. Така е научил и е казал на господаря си.

- А Пепи как не е разкрил шпионина? Освен…

Изведнъж Мишо пребледня.

- Съжалявам, Мишо, Пепи е предател, двоен агент, лъжец, лицемер. Той е и винаги ще бъде предан слуга на Лимтюл. Дал е клетва и не може да я наруши.

- Ти ще се оправиш ли? – попита Мишо ангела.

- Разбира се - каза той – нищо ми няма. Малко преиграх за повече драматизъм.

- Добре тогава – каза Мишо – да тръгваме!

И всички се изпариха от магазина с изключение на Краси и продавача. Сатана беше телепортирал Хитлер със себе си. А Краси беше сложил единия си пръст в ноздрата, а другия в ухото, но не можеше да пръдне. След 5 минути Смъртта се върна.

- Не става ли?

- Не мога да пърдя – Краси отново се разплака.

- Стига си ревал – каза Смъртта, хвана го и двамата се озоваха в АЦЦ пред задния вход на Рая.

Там се беше събрало огромно множество. От едната страна бяха Буш, Лимтюл и хилядите им последователи. А от другата Съвета на седмината, Гумената Чушка, Смъртта, Хитлер и дяволът.

Буш беше застанал на една стъпка от отворената врата, а в ръката си държеше отворена бутилка пепси.

- Само една капка и всички ще умрем – каза той на изплашените ангели от вътрешната страна на портата.

- Буш, - викна Мишо – Това, което си намислил, няма да стане. Невъзможно е да преобърнеш естеството на света, ще погубиш всички ни, дори себе си.

- Знам, че е невъзможно, не съм толкова тъп, нищо че дружа с Лимтюл. Но знам и още нещо – някъде в кабинета на Бог има една чаша, която съдържа цялата Божия Сила. Ако имам Граала ще бъда по-могъщ от Бог.

- Защо Бог държи силата си в чашка? – попита Краси.

- Не му е необходима цялата – обясни Мишо. – Достатъчно е, да имаш малко повече сила от всички останали, за да бъдеш Бог. Но ако имаш всичката сила, ще бъдеш непобедим. Трябва да призная, че този път Буш е прав.

Краси забеляза някакво странно изражение в погледа на Мишо.

- Разбираш ме, нали Мишо? – засмя се Буш - Знаех си, с теб си приличаме.

Изведнъж се появи Пепи, който тичаше с блестяща  усмивка и високо вдигната ръка, в която държеше чашата.

- Господин Буш, намерих я!

- Отлично, Рашев. Не си бил толкова безполезен все пак.

Ангелите се спуснаха към Пепи, но Буш викна и наклони бутилката с пепсито. Всички се отдръпнаха и направиха път на Пепи, който подаде Граала на Буш.

- Имам един въпрос – каза Мишо – От къде си научил за Граала? Дори аз не знаех къде е скрит.

- Имам си информатори – Буш се ухили.

Тогава Мишо видя чистача Петър, който се криеше зад едно дърво.

- Ти ли си му казал? – разгневи се Мишо.

- Съжалявам – каза Петър - изпуснах се.

- Но кога си се срещал с Буш?

- Докато чистех ада. За да пести пари Бог ме назначи да чистя и двете места. Но там нямаше с кого да си говоря, затова говорех на метлата си. Явно Буш ме е чул как разказвах за онзи случай, когато без да искам намерих Граала в кабинета на Бог.

Буш се превиваше от смях, като внимаваше да не разлее нито капка от Силата или пепсито.

- Да, Мишо, затова напуснах ада, за да открадна Граала. Но никога не бих успял, ако ти и Краси не бяхте казали на Пепи Рашев за задния вход. Информация, която той незабавно предаде на господарят си Лимтюл, на когото винаги ще бъде предан, колкото и пъти да се закълне на Бог, че вече няма да служи на земни господари и фалшиви богове.

Тогава един мургав евреин се прокашля и попита:

- Извинявайте, господарю, но ние кога ще получим обещаното? Това, заради което станахме ваши последователи? Кога ще имаме възможност да убием, този път както трябва, Божия син? Искаме кръвта на Исус Христос.

Изведнъж някой от тълпата попита:

- Аааа, чакайте малко! Ние това ли искаме? – това беше Дени, на която обещах да я включа в разказа.

- Ами да – каза евреинът – Ние, евреите, победихме и вързахме Сатана, заслужаваме награда. А най-силното желание на цялата ни раса е да убием веднъж завинаги Исус Христос.

- Ама Сатана в момента е свободен, ей го там, яде домат, а и ми се струва, че убийството на Исус Христос не трябва да каузата, зад която да се обединят всички християни по света.

Мнозина закимаха одобрително.

- Дени – каза един от християните – Ако не си с нас, значи си с тях.

- И сега какво – попита Дени – трябва да избирам дали да убия Исус Христос или да се присъединя към Хитлер и Сатана? Това е егати тъпия разказ, аз си тръгвам.

И тя напусна разказа.

- А сега – провикна се Буш – е време да стана най-могъщото същество на света!

И той приближи Граала до устата си. Но в цялата суматоха, разяснения и обрати, никой не забеляза, как гумената чушка тихо се приближава към бившия американски президент. И когато Буш понечи да отпие от Силата, чушката се хвърли към него с вик:

- Яж ми червения гъз!

Приживе чушката беше тренирала карате, тъй че, макар и да имаше малки крачета, ритникът и запрати Буш на няколко метра разстояние. Граалът излетя от ръката му и се затъркаля по пода, а пепсито се разля, за щастие достатъчно далеч от райската земя.

Когато видя господаря си повален, Лимтюл, големият гъз с пипала, чийто персонаж е вдъхновен от един лидер на секта, когото отдавна познавам, викна:

- Напред, християни, евреи и вие, обикновени идиоти, които обичате пепси! Да превземем рая!!!

- Спрете ги! – нареди Мишо.

И така, Съветът на седмината, Гумената Чушка и Смъртта, заедно с новите си съюзници – Хитлер и Сатана, се опълчиха на многохилядната армия на злото.

Мишо разпери сияйните си криле, извади огненият меч и се нахвърли към тълпата, режейки християнски и еврейски глави. Стивън Кинг извади револверите си и започна да разпръсква мозъци, помрачени от вредното въздействие на пепси. Джоан Роулинг ловко въртеше пръчката си и хвърляше проклятия към неприятелите. Тифленчо, костенурският месия, използваше острите си нокти и оставяше разкъсани тела зад себе си. Кръвта потече като река по улиците на Автономното Циганско Царство, а циганите бяха насядали кой където свари и гледаха какво се случва.

Само Краси и Триъгълникът не се включваха в битката. Триъгълникът размишляваше, а Краси не знаеше какво да прави.

- Не знам какво да правя – каза той, макар да беше напълно излишно, защото аз написах същото в предишното изречение.

- Трябва да имаш някаква сила – каза Мишо и отряза още няколко глави, много внимаваше да не убие някой от познатите си християни – Щом си станал Папа, значи има причина. Намери силата в себе си.

Но Краси не намери нищо.

- Лесно му е на Мишо – каза си той – Има си меч и крила, а аз една шапка си имам и нищо друго.

След това се обърна към ангелите в рая и извика:

- А вие какво чакате, влизайте в битката.

Ангелите се спогледаха объркани. Не знаеха какво да правят, Бог го нямаше, а заместникът му се беше оказал предател. Изведнъж един от тях извика ужасен:

- Пепсито! То е навсякъде!

Краси проследи погледа му и изтръпна. Ангелът беше прав, в битката хората бяха нагазили разляното пепси и сега почти всеки имаше от него по обувките си.

- Да преградим входа! – каза един умен ангел. Те се подредиха пред входа с вдигнати щитове и приготвени мечове. Ако някой се приближеше твърде много, ангелите го убиваха.

Смъртта не участваше в битката, тя събираше душите на убитите, а Сатана й помагаше, защото и без това всички последователи на Буш, Лимтюл или пепси, бяха осъдени на вечния огън.

- А аз какво да правя – подскачаше Хитлер наоколо – Дайте ми оръжие!

Сатана спря задъхан до него и му подаде дяволската си вила, след това му каза:

- Адът почна да се препълва, а аз и Смъртта сме твърде заети с пренасянето на душите. Искаш ли да ни помогнеш, като не позволяваш на никого да избяга?

- Както казах – готов съм да помогна с всичко!

- Сега и Хитлер има задължение – оплака се папата - А аз какво да правя?

Буш бавно пълзеше сред килима от трупове. Беше видял Граала и искаше да го достигне. Но когато беше на една ръка разстояние от него, нещо малко, но силно го удари по главата.

- Пак се срещаме, братко! – викна гумената чушка.

- Пак се срещаме, защото си некадърна и не успя да ме убиеш както трябва в другия разказ.

Чушката се нахвърли към Буш, но изведнъж от въздуха се появиха въжета, които я вързаха.

- И не само, че не ме уби, а и ме направи по-силен с онзи пръстен. Сега Граалът е мой.

И Буш сграбчи чашата. Но нещо изсвистя и в следващия момент Граалът отново беше на земята, заедно с отрязаната ръка на Кралят на Евреите.

Мишо стоеше до него, а лицето му беше изпръскано с кръв.

- Здрасти, Мишо – каза Буш, в следващия момент беше пронизан от огненото острие на Мишовия меч.

Мишо се наведе и взе Граала, а след това отряза едно от пипалата на Лимтюл, който се опитваше тихомълком да открадне чашата. Лимтюл изскимтя и избяга далеч от битката.

Мишо погледна чашата. Съдържанието беше непокътнато, защото течността не можеше да се разлее, а само да бъде изпита.

- Изкушава те, нали – каза умиращият Буш – Цялата тази сила, абсолютната сила с която дори Бог не разполага.

Гумената Чушка, която се беше освободила от въжетата, ритна бившия президент с такава сила, че му изби част от зъбите, а дясното му око изскочи и се размаза на земята.

- Млъквай, загубеняк – каза тя и се обърна към Мишо – Хайде, дай силата на ангелите.

Но Мишо не помръдна. Продължаваше да гледа сияйната течност.

Битката беше затихнала, всички гледаха към Мишо. Сатана и Смъртта бяха прекратили събирането на души, така че духовете на умрелите наблюдаваха сцената реейки се из въздуха.

Тогава, много бавно, Мишо вдигна чашата и понечи да отпие. Но в този момент ярка светлина заслепи всички, магически портал се беше отворил наблизо и един човек с наметало и качулка бавно излезе от него. Това, разбира се, беше същата мистериозна личност, която се появи на два пъти в разказа.

Човекът тръгна към Мишо и застана точно срещу него, след това свали качулката си.

Дори тези, които бяха зад личността, можаха да разпознаят новодошлия по дългата коса и крилете.

- Не можа да бъде – каза Мишо, - та това съм аз!

- Точно така – каза новопоявилият се Мишо – Аз съм ти, но идвам от бъдещето, за да те предпазя да не извършиш най-голямата глупост в живота ни.

- Искаш да ме предпазиш да не изпия Абсолютната сила?

- Да, защото с великата сила, с пълното съвършенство идва и абсолютната самота. Ето ме, аз съм непобедим, ненадминат, абсолютен. Мога да пътувам през времето и пространството и никой закон не важи за мен. Защото изпих тази течност. Но цената, която заплатих, е ужасно висока. Приемеш ли силата, се обричаш на самотно съществуване за цяла вечност. Ще притежаваш всички хора, живи и мъртви, минали и бъдещи, но никога няма да имаш приятели, всички ще ти обърнат гръб. Затова се върнах назад, искам да поправя нещата. Затова и направих Краси папа, макар да няма необходимите качества, надявах се да те вразуми. И сега, мое минало аз, от теб зависи дали ще върнеш тази чаша на мястото й, или ще се обречеш на вечност без приятели.

- Чакай малко – каза Мишо от миналото – аз и сега нямам приятели.

- Така ли? – учуди се Мишо от бъдещето – А, да, наистина така беше, след Силата нищо не се промени, само станах по-могъщ. Е, хубаво тогава, действай.

И бъдещият Мишо си замина.

- Мишо, недей – каза чушката и тръгна към него, но той вдигна огнения меч.

Всички наблюдаваха шокирани как Мишо вдига чашата и изпива цялата течност. Само Стивън Кинг не изглеждаше изненадан, а по-скоро разочарован.

Изведнъж някаква енергия излезе от Мишо и мина през всички наоколо. Всяка частица от мишовото тяло се изпълни със сила, която сякаш струеше от него. Огненият меч запламтя с изпепеляваща мощ и изгори най-близкостоящите хора, за щастие чушката успя да избяга навреме и застана до Папа Краси.

- Усещате ли? – попита Мишо, но нямаше нужда от отговор – от величието на гласа му на мнозина им потече кръв от носовете и ушите.

- Сега аз управлявам световете! Край на презрението и подигравките, край на обидните думи и грозните епитети.

Мишо огледа тълпата и няколко души бяха изпепелени от погледа му.

- Кой смее да ми каже в очите, че съм странен? Никой не смее, а преди го казвахте, но ето, сега мога с едно движение да ви избия.

И той щракна с пръсти при което много хора паднаха мъртви на земята.

- Ето, че владея и живота и смъртта – Мишо отново щракна и умрелите при предишното щракване се съживиха. Мишо погледна към едноръкия Буш и каза:

- Може би бихме могли да сме приятели, партньори в това. Но накрая винаги щяхме да сме конкуренция и единият от нас трябваше да се махне. В случая, това си ти.

Той простря ръката си над бившия президент и тялото на Буш се разпадна на малки парченца, а след това и душата му се стопи.

- А сега, господин Тъпански…

- Напътски – чу се някъде от далеч, Лимтюл опитваше да избяга от бойното поле, но Мишо го върна с едно движение на ръката си.

Лимтюл, гъзът с пипала, трепереше цял:

- Моля те, о велики и могъщи Мишо, не ме убивай!

- Ами когато аз ти се молех, макар да не заслужаваше, или когато ти се извинявах, въпреки, че нямаше за какво? Тогава ти ме заплю и ме изгони, защо да те щадя днес?

Лимтюл се беше свил и гнусно скимтеше.

- Но аз не съм като теб – каза накрая Мишо – Ще те пощадя, дори ще те пусна да си вървиш, но от теб се иска едно малко нещо – искам да ми се поклониш и да ме признаеш за свой Бог!

Лимтюл явно беше очаквал нещо по-ужасно, защото веднага падна в краката на Мишо и завика:

- Мой Бог! Мой Бог!

- А сега – нареди Мишо – всички останали направете същото.

И без да чакат втора покана всички, събрали се около задния вход на рая, дори циганите, Дяволът и Смъртта, и всички неприбрани души – всички те се поклониха на новия Бог. Дори Стивън Кинг се поклони.

Но един остана прав. Висок почти два метра, без шапката, той се забелязваше отдалеч.

- Краси – спокойно каза Мишо – Мисля, че трябва да се поклониш.

- Не – каза папата – До сега се страхувах и се ядосвах, задето се озовах в тази откачена ситуация. Сега обаче знам, че във всичкото това е имало смисъл. Не е случайно, че съм станал папа, ти си ме избрал, или по-скоро ще ме избереш, защото си искал да съм до теб в този момент. Повярвал си, че ще успея да ти помогна.

- И как според теб стърченето ти ще ми помогне? Я клякай веднага, че нямам време за губене. Всъщност имам цялата вечност, но ти все пак клякай.

Мишо простря ръката си и коленете на Краси се свиха. Той тежко падна на кървавата земя.

- Обаче някой ми липсва – каза Мишо – Още някой трябва да признае властта ми.

Мишо махна с ръка и изведнъж на десетина метра от него се появи млад мъж с бански. Той целият беше мокър, явно до преди малко беше плувал.

- Кой пък е това? – попита Краси, който разтриваше коленете си.

- Това е Той – каза смъртта – това е Шефът.

- Бог? – шапката на Краси падна от изненада.

Бог се огледа, после мъдро каза:

- Май вече не съм на луната.

След това забеляза камарата трупове.

- Какво е станало докато ме нямаше? Сатана, пак ли ти си правил поразии? Нали се бяхме разбрали нещо.

Сатана, който беше коленичил за поклон посочи към Мишо.

Бог се обърна към него и каза:

- Брей, Мишо, изглеждаш някак… голям.

След това забеляза празния Граал на земята.

- Ааа – поклати Той глава – Ясно.

- Хубавото при Бог е, че няма нужда много да му се обяснява – каза Сатана.

- Е, Боже, или по-скоро – бивши боже, аз имам абсолютната сила.

За изненада на всички Бог се усмихна и каза:

- Забележително!

- Не знам дали ми се подиграваш – каза Мишо – Обаче сега искам да дойдеш пред мен и да ми се поклониш.

Бог сякаш се замисли за миг, после каза:

- Изглежда ти имаш всичката сила на света, което поставя мен в много по-ниска позиция, така че е редно да ти се поклоня.

И Бог тръгна към Мишо.

- Не мога да позволя това – каза Краси е се огледа. Погледът му попадна на Триъгълника – ако си най-умното нещо на света, сега е моментът да го докажеш.

Триъгълникът, който беше подпрян до крака на Хитлер, си замълча, но Хитлер, явно помислил, че Краси говори на него, се обърна, при което триъгълникът падна на земята. А зад него се оказа джобът на Хитлеровия панталон, издут от нещо, чиято форма Краси позна – бутилка кока-кола.

- Хей, Адолф – прошепна Краси – каква е тази кола в джоба ти?

Хитлер извади бутилката и каза:

- На триъгълника е, в магазина ме помоли да му я пазя.

- Ти можеш да говориш с Триъгълника? – удиви се Смъртта.

- Да – каза Хитлер – говори доста интелигентно.

- Подай ми колата – нареди Краси.

- Може да е пепси – предупреди гумената чушка – ако пийнеш от него, ще умреш.

- Има само един начин да разбера – каза папата и отпи от бутилката.

Изведнъж самият той сякаш се изпълни със сила и смелост.

- Супер – зарадва се Гумената Чушка – Дай малко и на мен.

Но Краси вече не беше клекнал до нея, беше се изправил и всички погледи бяха обърнати към него. Бог беше застанал пред Мишо и тъкмо се канеше да коленичи. Краси се провикна:

- Спрете! Щом не мога та ти помогна, Мишо, ще се наложи да те унищожа.

И Краси се затича към него с отворената бутилка в ръка. Мишо не помръдна. Едва когато Краси беше на няколко сантиметра от него, Мишо вдигна ръка и Папата застина на място, все едно беше снимка.

- Не мога да повярвам, Краси, че те мислех за най-интелигентния човек на света. Нима смяташе, че колата ще ме унищожи? Та аз живея чрез кока-кола, аз обичам кока-кола!

И Мишо грабна бутилката от ръката на неподвижния Краси.

- Обичам кока-кола – отново каза Мишо и изпи цялото съдържание на бутилката.

Изведнъж лицето му се промени. Сякаш се събуждаше след дълъг сън. Мишо огледа коленичилите хора, коленичилия Стивън Кинг, неподвижния Краси, полуголия Бог и колкото повече гледаше, толкова повече очите му се изпълваха с ужас.

Той първо освободи Краси, който от инерцията се строполи на земята, след това падна в краката на Бог и се разрида:

- Помогни ми, Господи, бях заслепен от гордостта си, бях изкушен от властта. Как да се откажа от нея, как да се върна назад?

- Има само един начин да направиш това, Мишо. Абсолютната власт се подхранва от безмерната гордост. Затова аз не желая да я имам цялата – страничните ефекти са много по-силни от ползите. Ти стана роб на гордостта, но колата успя да те върне към благоразумието, и все пак безмерната гордост е жива в теб и за да се отървеш от нея е необходимо безгранично смирение. Мишо, ако искаш да оставиш Силата, трябва да направиш абсолютната жертва…

- Нее – простена Мишо, - всичко друго, но не това.

- Съжалявам, приятелю, няма друг начин.

Мишо не каза нищо, беше паднал като за молитва и не помръдваше.

- Мишо – Краси тръгна към него, но Бог му каза:

- Остави го, той взема решение в момента.

А в Мишо се водеше неописуема духовна война, която унищожаваше вътрешния му свят. Часове наред той лежа на земята, без да помръдне. И когато слънцето вече клонеше към залез, той стана, изтупа прахта и почисти кръвта от себе си, след това каза:

- Готов съм, ще го направя.

Пред него, във въздуха, се появи и увисна ножица, той я взе и започна да реже прекрасната си дълга коса.

- Нееее! – викна Краси. Хората наоколо ахнаха удивени, ангелите изпуснаха щитовете и мечовете си, Сатана изпсува, на Хитлер му окапа мустака, Смъртта припадна.

Никой не беше подготвен за това. Мишо режеше и режеше, а мъртвата коса се трупаше в краката му. Крилете му се изпариха във въздуха, мечът му изгасна и ръждяса. А Граалът се напълни отново със сияйната течност. Когато и последното кичурче от косата му падна, Мишо вече беше по-слаб и незначителен от всеки друг човек.

Бог взе чашата, огледа я, след това заби шамар на Мишо:

- Само главоболие ми създавате – каза той, след това отново шамароса Мишо – Това е задето ми провали ваканцията с Елвис.

Шамар.

- А това, задето пропиля всичко, което съм ти дал. Махай се, не желая да те виждам повече.

И Бог тръгна към рая, но погледът ми спря на Пепи, който се усмихваше, сякаш това е най-хубавия ден в живота му.

- Рашев – викна Бог – Какво си се захилил?

- Аз винаги се усмихвам, Господи.

- А, да. Наистина. Влизай в кабинета ми, имам много да говоря с теб.

И портата на рая се затвори.

Мишо стана, изтупа косата от себе си и тръгна нанякъде. Краси го настигна:

- Мишо, чакай, къде отиваш?

- Далеч от НРО. Не мога да остана тук след всичко, което извърших.

- Глупости, нали се разкая.

Мишо продължи без да каже нищо.

- Спри се малко де, няма да те гоня – въпреки дългите си крака Краси трябваше да подтичва след Мишо.

- Виж какво – каза Мишо и спря толкова рязко, че Краси се блъсна в него – Не искам да оставям народа си на произвола на съдбата. Краси, от днес нататък те провъзгласявам за Крал на Обеля. Обелците са толкова тъпи, че няма да разберат, че властта се е сменила.

- Мишо… - започна Краси, но нямаше какво да каже. Отдавна вече нямаше какво да си каже с Мишо.

И заедно с деня, от Независима Република Обеля си отиде и Мишо, оставяйки само трупове и купчина коса…

3019 година, Обеля, ВОИ

- Край – каза чичо Бричко.

- Как така край? – възмути се Димчо – Какво станало после?

- Краси станал Крал на НРО – обясни Фтипо – Обеля станала новият Ватикан, Републиката се разраснала и се превърнала първо във Велика Република Обеля, а след това и във Велика Обелска Империя.

- Краси е страхотен! – възкликна Сатрека и се изчерви.

- Така е – съгласи се чичото – Той ни е оставил 48 тома със заповеди, закони и съвети. Затова днес светът се разкъсва от войни и бедствия, а Обеля е чиста и мирна. Всичко дължим на Краси.

- Знаете ли – каза Димчо – малко ми стана тъжно за Мишо.

Изведнъж чичо Бричко избухна:

- Какво? Та Мишо е… бил.. неразумен. Бих използвал съвсем друга дума, но Папа Краси ни е забранил да говорим лошо за Мишо.

- Е, Димчо – каза Фтипо – вече знаеш кой е Краси и какво е извършил. Искаш ли да посрещнеш хилядагодишнината от спасението на света заедно с нас?

- Разбира се! – Димчо скочи развълнуван на крака – За мен ще е най-голямо удоволствие.

- Тогава, Димчо – започна да говори чичото, но точно в този момент стената стана на парчета и през къщата премина високоскоростен товарен влак, прегазвайки горкият Бричко.

Трите деца бяха целите покрити с кръв и вътрешности. Огледаха се един друг, след това Фтипо и Сатрека избухнаха в смях, а малко след това се включи и Димчо. Вече ставаше обелец.

2019, самотна пътека, мрачна гора

- Здравей, Краси – каза Мишо и излезе от храста, в който се криеше.

Краси му беше донесъл малко храна и няколко книги, за които Мишо го беше помолил.

- Къде ще идеш сега? – попита папата.

- Някъде, където няма да има толкова много хора. Понеже навсякъде ще бия на очи, никъде няма да бъда приет и всички ще ме гонят от средите си. Нали ти казах да дойдеш сам?

Мишо беше забелязал множеството, дошли с Краси.

- Какво, да не би да искаш да ме разубедиш да напускам НРО, като ми докажеш, че въпреки всичко имам приятели, които ги е грижа за мен?

- Не – каза Краси – Те дойдоха, за да видят как си тръгваш.

- Оправиха ли се нещата?

- Ами да, Бог постави охрана в АЦЦ, които ще пазят задните входове на рая и ада. Сатана си върна контрола над ада и сега Хитлер му помага. Чистачът Петър отиде в чистилището да чисти чушки.

- А Пепи Рашев – попита Мишо – Какво направи Бог с него?

- Ами, нищо. Нали знаеш, че е невъзможно да се сърдиш на Пепи, като ти се усмихне.

- А Лимтюл? Поне него хванахте ли?

- Търсят го още. Той и цялата секта Влага Бест са се изпокрили.

- И въпреки това Бог вярва на Пепи? – Мишо се разяри – Понякога ми се струва, че аз щях да съм по-добър бог от Него.

След това и двамата замълчаха. Накрая Мишо каза:

- Поздрави всички познати, които оцеляха.

Качи се на метлата, която Хари Потър му бе подарил и отлетя в неизвестна никому посока…

Край