Стара сграда, ежедневни порои, нормално е да се наводни по време на Горещниците. А и стиснатите данъкоплатци не дадоха, когато трябваше, пари за по-качествена хидроизолация на покрива, и ето на, Парламентът, лоното на законодателната власт, се наводни.
Но депутатите бяха твърдо решени да продължат да коват нови закони, макар че какво ти коване – в ковачниците трябва да е сухо и да има огнище, където да се калява, това, което се кове. А при настоящата ситуация вероятно щяха да бъдат изработени недобре калени, така да се каже, закони.
Някои депутати обвиниха световноизвестния метеоролог Емилчо Лаков за това, че не е предупредил навреме за пороите. Твърдяха, че ако го беше направил, щяха да донесат овреме помпите от кладенците в родните си села и паланки, и така да решат проблема. Но господин Лаков, зевзекът му със зевзек, не бе успял да пропъди облаците с някоя магическа шегичка и бе станала белята - вода до колене в най-святата за демокрацията сграда. Така че темпът на произвеждане на закони спадна драстично, а обикновените хорица негодуваха, защото чрез нови закони трябваше да се решат редица текущи проблеми, като например гарантирането на депозитите в банките. Имаше опасност много отрудени хорица да загубят скътаните си за черни дни милиончета.
Как да се работи в такава обстановка, вода до колене. Все пак набързо, с пълно единодушие, бе приет най-важния за момента нормативен акт - Закона за временна забрана на мокрите сънища.
Някои от народните представители се събуха, навиха крачолите си, запретнаха полите си, донесоха кофи и легени от домовете си и започнаха да изгребват водата и да я изхвърлят навън през прозорците под зоркия поглед на седящия на горния етаж президент, който не само, че бе на сухо, но и подхвърляше толкова сухи забележки, че влагата по стените започна да се изпарява, което като цяло бе хубаво.
Съвестни граждани събираха изхвърлената вода и я отнасяха с туби и бидони, за да подпомогнат процеса по отводняване. Никой обаче не се решаваше да влезе в сградата, за да помага, защото тя бе свято място и в нея можеха да се трудят само свети, избрани хора.
Част от народните представители не бяха се събули боси и с това спечелиха негодуванието на останалите, което обаче не бе оправдано, защото горките хорица просто искаха да скрият факта, че имат гъбички по ноктите и разширени вени.
Ситуацията бе много тежка, наложи се верните гласоподаватели да пращат есемеси на специален номер 0000 с текст „Подсуши НС” на стойност 1 лев без ДДС. Дори бе поискана финансова помощ от Европейския съюз, както и материална помощ - 240 броя гъби-моп. За зла беда с финансовата помощ нещата не се получиха, защото бюрократите от Брюксел поискаха да видят разрешителното за строеж на сградата, а такова се оказа, че липсва. Много неприятна ситуация. Но пък ръководителите на братска Русия предложиха безплатно ракети земя-въздух за разпръскване буреносни облаци, така че поне опасността от бъдещи наводнения значително намаля. Освен това Русия обеща да се откаже от проекта „Южен поток”, заради политически некоректното му и, така да се каже, мокро наименование, заменяйки го с „Южен полъх”.
Бе взето решение с пари от членски внос и лични средства на депутати да бъде позакърпен покрива на сградата. Ангажирана бе бригада старозагорски роми, специалисти по покривни конструкции с дългогодишен опит в работата с дзифт, улуци и керемиди.
Английското правителство предостави два бидона сух наливен джин, за да могат народните избраници да се подсушат поне вътрешно.
Американците стартираха Програма за подсушаване на законодателните органи на подгизнали съюзници. Но няколко радикални групировки веднага реагираха остро на тази инициатива, твърдейки, че за подсушаването може да се използва „приятелски” огън.
Такива ми ти работи.
© Стефан Todos los derechos reservados