Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг.  Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеше: „Продавам всичко”.  Във всеки друг ден бих я подминал с насмешка, но днес реших да видя за какво става въпрос. Как може една такава невзрачна сергия да „продава всичко”. Приближих се, като едва сдържах смеха си. Сергията беше празна, нямаше изложено нищо.  Единствено продавачът стоеше с греещо лице и се взираше в мен, сякаш дори той не можеше да повярва, че има клиент.

-          Тааа, какво продавате тук?

-          Продаваме всичко! – с нескрит ентусиазъм отговори дребничкият продавач, а лицето му продължаваше да грее в усмивка – Тук има всичко, от което  човек има нужда.

-          Така ли? – с лек подигравателен тон отвърнах. Бръкнах в джоба си и извадих дългия списък с покупки. Започнах да му изреждам, от какво имам нужда. След като приключих, бях доволен да видя клатещата му глава -  беше победен, уж продаваше всичко, а нямаше нито един от продуктите, които исках.

-          Тук не продаваме такива неща, а само такива, от които човек наистина има нужда. Помислете си за най-големите ваши желания и мечти. Може би има неща, които искате, но досега не сте могли да постигнете. Пожелайте си нещо и ще ви го продам.... даже ще ви го подаря. Допадате ми и затова ще ви подаря първите три неща, които си пожелаете.

Стори ми се интересно. За какво ли говореше този човек? Да си пожелая неща, но какво? И как, по дяволите, ще ми го подари? Ами ако искам вечен живот, или къща на четири етажа? Ебаси глупостите!

-          Добре, искам да имам много пари. Ама толкова много, че да не знам какво да ги правя. Да се къпя в пари. Едната от стаите в апартамента ми да е само с куфари, а в тях да има едри банкноти. Това може ли да ми го подариш?

-          Май не се изразих точно. Тук продаваме неща за душата или по друг начин казано – мога да ти подаря щастие, любов, сила, упоритост, решителност. Мога да ти подаря всяко качество на света, всяко чувство, което искаш да изпиташ.

-          Добре де, искам да изпитам чувството на невъобразимо удовлетворение от моята стая пълна с пари. Хайде, подари ми го!

-          Щом толкова го искаш – старецът бръкна в джоба си и извади малка кесийка -  Хайде, развържи я, там ще намериш каквото търсиш.

Кесията се събираше в дланта ми. Ако бяха пари, то вътре нямаше да има повече от 5-6 монети. Отворих я – беше празна.

-          Старче, шегуваш ли се с мен? Само ми губиш времето! – ядосан му хвърлих кесията и се обърнах, готов да си вървя. Спряха ме обаче думите му:

-          Ти какво очакваше – пари ли? Те ли ще те направят щастлив? Те ли са 

най-важното нещо? Та ти дори не знаеш какво ти подарих току–що. Подарих ти сила, за да се пребориш с изкушението да си богат, подарих ти състрадание, за да даряваш на бедните и  болните, подарих ти упоритост, за да може да успяваш в работата си и да постигнеш така желаното повишение. Но тези неща не са предмети, не можеш да ги видиш с просто око -  те се насаждат направо в сърцето ти. Сега са там.

-          Подарил си ми всичко това? Защо тогава не усещам нищо?

-          Промяната не настъпва мигновено, за нея трябва време. Добър човек не се става от днес за утре. Имаш още две жалния, кажи ми от какво още имаш нужда.

Явно този старец наистина си вярваше. Добре, съгласих се да играя неговата игра. Нищо не губех, просто ще си побъбрим малко.

-          Добре, искам да имам прекрасно, атлетично тяло, да имам най-красивото лице... абе въобще да бъда най-чаровния човек на света.

Последва същата процедура, същата кесийка и същата пренебрежителна реакция от моя страна.

-          Не се чувствам по-красив, какво ми подари сега? – едва сдържах смеха си, но исках да чуя какво ще каже.

-          Този път ти подарих самочувствие, но не голямо. Не трябва да се самозабравяш. Подарих ти самоувереност, вяра в себе си. Подарих ти смирение. Човек трябва да се харесва такъв, какъвто е! Ти също трябва да бъдеш доволен от себе си. Докато се сравняваш с по-добри от теб, винаги ще бъдеш нещастен. Харесвай себе си, излъчването си и неминуемо някой ще те хареса... чувал си приказката, че за всеки влак си има пътници, нали?

-          Мъдро думаш, старче. Ако не друго, поне думите ти ми харесват. Значи имам право на още едно желание нали?

-          Да, но на твое място бих помислил внимателно какво ще си пожелая.

Прав беше старецът. Трябваше да измисля нещо различно. Досега исках само материални неща, а за какво са ми. Чакай малко, какво става с мен. Защо изведнъж започвам да вярвам на думите на този старец? Защо вече не ми е смешно и не изпитвам желание да му се подигравам? И защо, по дяволите, ми се върти мисълта да си пожелая нещо, дето не е материално и не е свързано с пари? Дали старецът наистина ми подарява нещо?

-          Добре, избрах си. Този път ще си пожелая нещо друго. Значи досега ми подари смелост, увереност, смиреност, доброта, състрадание, упоритост. Хубаво! Но какво е човекът без любов? Искам да ми подариш любов.

-          Не искаш ли да ти подаря жена? Преди минути сигурно това щеше да искаш.

-          Не, не, искам любов. Подари ми любов!

-          Щеше да е много лесно нали? Хората я търсят цял живот, а аз да мога да ти я подаря така. Искаш ли да ти издам нещо? Подарих ти само празни кесии. Не съм ти давал нищо. Но ти започна да чувстваш промяната, нали? Започна да мислиш различно. И знаеш ли защо? Защото човек носи в себе си всичките тези качества, които уж ти подарих, но се е самозабравил, заключил ги е дълбоко заради страха си от провали. Заключил ги е, заменил е стойността им с предметите, с парите. Затова не виждаше какво ти давам, затова се смееше и подиграваше. Душата ти беше затворена за света. Няма да ти подаря любов. Пък и да искам не мога. Тя отново е в теб, във всеки човек. Но ние я прикриваме, страхуваме се да я покажем, защото са ни наранявали, страхуваме се да кажем „обичам те”, защото може би няма да ни отвърнат. Любовта е качество, с което човек се ражда, но бързо губи. Защо се плашим от топлината, от близостта от разкриването. Виж се, искаш любов, красиво тяло, пари, а имаш всичко, от което се нуждаеш. Погледни в себе си, намери красотата и ще бъдеш щастлив! Това е моят подарък за теб! Прибери се вкъщи, усмихни се на семейството си и като те питат къде си бил, им кажи, че си бил на пазар за душата.