Слънце, Слънце, Слънце… Нощ!

Луна, Луна, Луна… Ден!

Едни лъчи ме галят нежно. Казват ми: „Иди, гони Щастието… Любовта!”

Пей, Слънце, нека целия свят чуе песента ти! Звънкият ти глас достига до мен… Прегръщам те… и слушам мелодичната ти песен.

Грей, Слънце… Нека погледите ни се слеят! Искам да видя света от високо. Издигаш ме нагоре и… виждам! Всичко е красиво, обагрено в жълто и оранжево!

Нима света е сив!? Той е такъв, какъвто пожелаем да бъде. Недоволни от собственото си нещастие… причинено от самите нас… Защо? Защото малцина са тези, който виждат малките радости на живота!

Обичай, Слънце! И аз с теб ще обичам… както никога до сега! Грей, и моля те, недей да угасваш.

Усмихваме се… а усмивките ни в една се сливат! И обичаме без граници…