Навремето дядо ми разправяше за един негов познат, на когото му турили прякор - Българията. Иначе се казвал Пенчо ... един дребничък, слаб, кожа и кости, ама все се слагал за познавач на всичко. Та той често идваше в старата къща, да обсъжда с дядо ми разни светски въпроси. Най-често след разпалени разговори по една или друга тема, получаваше от дядо ми отговор : " Абе Българийо, да ми се махаш от главата, стига ме занимава с тез небивалици... "

Веднъж попитах дядо ми Атанас, на когото съм именуван : "Дядо защо му викате на този Българията, той няма ли си име "

- Има, ама сега ще ти разкажа - каза дядо ми и се подсмихна.

- С него сме съученици, знаем се още като бяхме в школото, в отделенията. Мисля, че бяхме второ орделение и имахме рецитал на тема "Патриотични искри", Та Българията, то иначе името му е Пенчо, трябваше да рецитира един стих озаглавен България .... Та почва той - " Българийо за тебе ..." ама още в началото се запецна, захлъцна и почна да повтаря - "Българийо, Българийо ... Бъл.... " Не можеше да се сети нататък как да продължава стихът. Понечи да се почеше зад ухото, та барим да се сети, но таман вдигна трепереща от смущение ръка и гащите му се изхлузиха и паднаха ... Някой от насядалите в публиката гръмко извика :

- Ало Българията, вдигни си гащите, че си оголил кълки като кметска щерка, пред всички...

Цялата зала изпдна в бурен смях ... Та така, след тази случка, на Пенчо взехме да му викаме Българията... и тъй вече повече от 40 години все с това прозвище си ходи .... Някои негови познати не му знаят и истиското име, но каквото да се прави.... Понякога като надуе вятъра на промяната, та изменя и имена и всичко ....