Навремето дядо ми разправяше за един негов познат, на когото му турили прякор - Българията. Иначе се казвал Пенчо ... един дребничък, слаб, кожа и кости, ама все се слагал за познавач на всичко. Та той често идваше в старата къща, да обсъжда с дядо ми разни светски въпроси. Най-често след разпалени разговори по една или друга тема, получаваше от дядо ми отговор : " Абе Българийо, да ми се махаш от главата, стига ме занимава с тез небивалици... "
Веднъж попитах дядо ми Атанас, на когото съм именуван : "Дядо защо му викате на този Българията, той няма ли си име "
- Има, ама сега ще ти разкажа - каза дядо ми и се подсмихна.
- С него сме съученици, знаем се още като бяхме в школото, в отделенията. Мисля, че бяхме второ орделение и имахме рецитал на тема "Патриотични искри", Та Българията, то иначе името му е Пенчо, трябваше да рецитира един стих озаглавен България .... Та почва той - " Българийо за тебе ..." ама още в началото се запецна, захлъцна и почна да повтаря - "Българийо, Българийо ...