За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малка катеричка, Рилския манастир, Венера Милоска. Разказва ми как е била открита и как същият човек ù отсякъл ръцете... не се събрала в каруцата му. Онемяла го слушам.

-          Опиши народа, някой от народа – ми казва той.

-          Защо!? Гърците описват боговете си, Шекспир – Цезар, Брут, крал Лир, двора на Дания, Ромео и Жулиета – двата най-богати рода във Венеция. Микенанджело, Леонардо, Рафаело са работили по поръчки. На папата, на богатите – Мона Лиза не е от народа.

-          Това е било през Средновековието.

-          Верди е написал „Аида” – по поръчка на шейха за откриването на Суецкия канал,  Анна Каренина, защо Толстой я описва красива и богата, жена на граф, а истинската история е една дебела руска селянка, която се хвърля под влака. Защо я превъплъщава?

-          Е, богатите, известните винаги са по-интересни, защото са различни от нас, техният свят е неизвестен за обикновените хора и те пораждат мечти.

-          За кого трябва да се прави изкуството?

-          Не знам. Но Владимир Димитров - Майстора също е рисувал по поръчка за чужбина... рисувал е обикновени жени... каква красота!

После млъква и се замисля. Аз също мълча.

      ... после тихичко започва да разказва за майка си. Имала  пендар. От майка ù ù бил.  Един ù бил. Нарекла го дори на първата снаха. Пазила го. Пазила го, пазила го,  но не го опазила. Платила с него чувала с брашно... за да ги нахрани. Нахранила ги. Но, после, после пред очите ù все ù се явявал тоя същият пендар. Голям и тежък. Оцапан с брашно, окапан от сълзи. Пендар. Малко след войната е било. Гласът му трепери, ръката му тихичко потропва по креслото...

Аз довършвам, вместо него:  После той, синът, изваял ù лицето във форма на пендар.

        Топлите му живи 80 годишни очи се пълнят със сълзи, блестят.                                     Той държи в двете си треперещи ръце – майка си!

                                                                                          Стефка Галева

                                                                                          гр. Сандански 2003 г