Nov 7, 2011, 8:43 AM

Пендар 

  Prose » Narratives
1016 0 6
1 мин reading
За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малка катеричка, Рилския манастир, Венера Милоска. Разказва ми как е била открита и как същият човек ù отсякъл ръцете... не се събрала в каруцата му. Онемяла го слушам.
- Опиши народа, някой от народа – ми казва той.
- Защо!? Гърците описват боговете си, Шекспир – Цезар, Брут, крал Лир, двора на Дания, Ромео и Жулиета – двата най-богати рода във Венеция. Микенанджело, Леонардо, Рафаело са работили по поръчки. На папата, на богатите – Мона Лиза не е от народа.
- Това е било през Средновековието.
- Верди е написал „Аида” – по поръчка на шейха за откриването на Суецкия канал, Анна Каренина, защо Толстой я описва красива и богата, жена на граф, а истинската история е една дебела руска селянка, която ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева All rights reserved.

Random works
: ??:??