Пеперудите
Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й доста време, но накрая успя. В първия момент беше смаяна. Гледката пред очите й беше пленителна. Необятни поляни покрити с пъстри цветя, окъпани от слънчевата светлина, пъстроцветни птички чуруликащи от клоните на зелените дървета, жужащи насекоми прелитащи от цвят на цвят. За първи път видя красотата и се почувства свободна. Тогава разтвори криле и полетя! Извиси се нас цветове и ухания, над полята, над морета и видя света - красив, истински и достижим. Нямаше място, което да не може да достигне, нямаше нещо, което да не може да види.
Сега истински осъзнаваше, че усилията да излезе от пашкула си си заслужаваха всяка една секунда. Сега усещаше какво е истинското значение на свободата, разбираше ...