8.11.2008 г., 21:06 ч.

Пеперудите 

  Проза » Други
1164 0 0
2 мин за четене
Пеперудите

    Прекалено тъмно е, прекалено тясно е, прекалено тихо е. Трябваше да излезе, да разруши ограждащите я стени. Щеше да успее, знаеше, че може. Беше трудно отне й време, но накрая успя и лъч светлина премина през малкия процеп. Малко по малко, минута след минута той се разширяваше. Отне й доста време, но накрая успя. В първия момент беше смаяна. Гледката пред очите й беше пленителна. Необятни поляни покрити с пъстри цветя, окъпани от слънчевата светлина, пъстроцветни птички чуруликащи от клоните на зелените дървета, жужащи насекоми прелитащи от цвят на цвят. За първи път видя красотата и се почувства свободна. Тогава разтвори криле и полетя! Извиси се нас цветове и ухания, над полята, над морета и видя света - красив, истински и достижим. Нямаше място, което да не може да достигне, нямаше нещо, което да не може да види.
  Сега истински осъзнаваше, че усилията да излезе от пашкула си си заслужаваха всяка една секунда. Сега усещаше какво е истинското значение на свободата, разбираше, че има право на избор и че всичко, което щеше да се случи бе единствено нейно решение. Можеше да види всичко, да направи всичко и да се докосне до всичко. Притежаваше живота си!
  Сияеше, излъчваше красота, щастие, любов и хармония. Надеждата туптеше в сърцето й и струеше през очите й. Понесе се, усещаше въздуха, лекия морски бриз, а хоризонта се ширеше безкраен, предлагащ неизчерпаеми възможности. Знаеше, че всичко ще бъде наред.
  Слънцето грееше, омагьосваше с топлината си, а слънчевите лъчи я примамваха. Полетя нагоре и го усети - Абсолютното Щастие! Беше го достигнала и то благодарение единствено на себе си, на волята и усилията си. Долу се ширеше светът - всяка една къщичка, всяко едно дворче и всяко едно живо същество беше пред погледа й.
  А сега нека затворим очите си, изчистим ума си, забравим всичко около нас и си представим, че всяка една пеперуда е едно дете. Едно дете пораснало и постигнало мечтите си, но положило огромни усилия за осъществяването им. Вложило цялата си същност, целия си устрем и дух, живеейки с вярата в красотата на живота. Дете потапяло се безброи пъти в един реален, а защо не и измислен от книгите свят и опознало и почувствало света. Дете заблудено милион пъти от фалшивата светлина на флуоресцентните лампи, но докоснало се до слънцето. По-късно пораснало, но запазило детското в себе си и с вярата променило света в едно по-красиво място за живеене.


© Деница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??