“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше пердето върху корниза.
Сега стоеше и се усмихваше на малките абстрактни фигурки по него, трептящи от лекия пролетен вятър, който се промушваше едва уловимо през открехнатия прозорец.
Цяла нощ се бе трудила да ушие това перде така, че да бъде неповторимо, загадъчно и в същото време изящно. Положи невероятни усилия и сега, като го гледаше отстрани и се струваше, че е така ефирно, леко и в същото време екстравагантно. Такова, каквото си го предсташе в мислите...
Все още я боляха пръстите от тропосването, докато го кроеше с дни наред. Обшиваше много старателно ръбовете му преди да започне гладко и уверено да го шие на автоматичната шевна машина.
Отдавна не беше сядала на нея.
Мислеше си дори, ч ...