Перфектна жена
- Боже, колко си красива. Кой те е създал толкова прекрасна – шепнеше той в нежното ù ухо. Наведе се и я целуна по челото. Бледата ù кожа леко лъщеше на лунната светлина. Тя наклони глава и се чу лек метален звук като от навиване на пружина. Пъхна ръката си в неговата. Устните ù се разтеглиха с широко неестествена усмивка и два реда чисто бели зъби заблестяха в сумрака.
- Да, скъпи – чу се нежният ù глас, сякаш идващ от телефонна слушалка.
Той я притегли към себе си, целуна червените ù силиконови устни и заговори. Разправя за проблемите в работата, колко много се работи, колко малко се плаща, за извънредните часове, за липсата на нормално кафе в офиса. Оплака се от нещастника от вечерната игра на покер – вечно го обирал.
- Винаги ме лъже - нещастник! - възмути се той малко по-гласно.
После монологът продължи с вчерашната вечер и стриптийз клуба, и ужасното недоразумение, което станало там, и колко много съжалява той, и неговите приятели, които доста често го оставяли в б ...