Перфектна жена

- Боже, колко си красива. Кой те е създал толкова прекрасна – шепнеше той в нежното ù ухо. Наведе се и я целуна по челото. Бледата ù кожа леко лъщеше на лунната светлина. Тя наклони глава и се чу лек метален звук като от навиване на пружина. Пъхна ръката си в неговата. Устните ù се разтеглиха с широко неестествена усмивка и два реда чисто бели зъби заблестяха в сумрака.

- Да, скъпи – чу се нежният ù глас, сякаш идващ от телефонна слушалка.

Той я притегли към себе си, целуна червените ù силиконови устни и заговори. Разправя за проблемите в работата, колко много се работи, колко малко се плаща, за извънредните часове, за липсата на нормално кафе в офиса. Оплака се от нещастника от вечерната игра на покер – вечно го обирал.

- Винаги ме лъже - нещастник! - възмути се той малко по-гласно.

После монологът продължи с вчерашната вечер и стриптийз клуба, и ужасното недоразумение, което станало там, и колко много съжалява той, и неговите приятели, които доста често го оставяли в беда.

- Няма нищо, скъпи – утеши го мекият глас – Късно е, трябва да си лягаш. Утре си на работа. - продължи тя.

- Права си – промълви мъжът и стана, отвори леко прозореца и се сгуши отново в завивките до нея.

 Сутринта на масата го чакаше богата закуска – яйца и наденички, горещо кафе, препечен хляб и палачинки с мед, няколко вида сирене и плодове. Той закуси обилно, прочете мълчаливо вестника, целуна я и замина на работа. След като затвори вратата, тя седна на дивана и клепачите ù паднаха върху големите кафяви очи. Имаше нежна, бледа кожа, ръцете ù бяха крехки, слаби и сякаш изпипани до съвършенство. Красивото ù лице замръзна. Сякаш заспа за момент, но не беше сън, гърдите и не се повдигаха от ритмичното дишане, нито един мускул не потрепваше. Постоя така около десетина минути и отново отвори очи. Стана и започна да разтребва кухнята. Изми всичко до блясък. Оправи голямата спалня. Изчисти, със завидна за всяка домакиня скорост, банята и излезе да напазарува. 

В края на работния ден мъжът се обади:

- Скъпа, тази вечер ще играем покер. Ще се прибера късно.

-Добре, скъпи – отговори нежният женски глас.

 Малко след полунощ се чу шум от външната страна на вратата. Сякаш някой се опитваше да отключи, но не можеше да пъхне правилно ключа в ключалката. Тя стана и отвори входната врата, мъжът падна в обятията ù. Миришеше на алкохол и евтини пури. Тя го повдигна леко и му помогна да стигне до спалнята, съблече го и го сложи да си легне.

 На сутринта масата беше отрупана с всякакви вкусотии за закуска. Не стана изобщо дума за предишната вечер. Той закуси и тръгна за работа. Тя затвори вратата след него и сякаш нещо щракна в мозъка ù и напомни, че днес стават пет години, откакто са заедно. Разтреби чиниите в кухнята, оправи спалнята, изми банята и излезе да пазарува. 

Телефонът иззвъня. Беше мъжът:

- Скъпа – каза той – ще закъснея тази вечер.

- Добре, скъпи – съгласи се женският, леко метален глас.

След полунощ, вратата се отвори с трясък и мъжът почти падна на пода. Тя излезе от спалнята, бодра, сякаш се бе наспала или изобщо не бе спала, или не ù трябваше сън. Стигна до него, протегна ръце и го вдигна с неимоверна за нейните сили лекота.

- Скъпа, сега се сетих - днес преди пет години ти отвори очи пред мен. - каза той и се усмихна широко.

- Да, скъпи – каза отвлеченият глас.

- Как минава времето, а? Колко труд положих, за да бъдеш с мен. Двадесет години, за да станеш уникална. И си толкова перфектна!

Тя се усмихна. Наклони леко глава и механизмът, който ù позволяваше да извърши това движение, издаде лек стържещ звук. Сензорите под силиконовата ù кожа засякоха местоположението на ръката му и усети допира на кожата му.

- Да, скъпи – каза синтезираният женски глас, който излизаше от усилвателя, поместен там, където по принцип хората имат гласни струни. - Така е, скъпи.