Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Пѝсарев бавно се размърда. Първото, което го ужаси беше, че всичките му крайници бяха завързани и така стегнати, че явно кръвта не достигаше до нито един пръст по ръцете и краката. По гърдите си усещаше засъхнало от повръщане и чувството за мръсотия го караше да мисли, че е в някаква кочина. Беше му студено. Адски студено...
"Какво по дяволите стана? Защо съм тук? Това не може да е истина! Няма как да се случва на мен!" Въпросите кънтяха в главата му. Първата му мисъл беше за Елица. Сто процента е звъняла, като представата за времето му даваше усещане, че е минало много от него. Всъщност беше вече малко след един часа. "Презентацията!" Тази мисъл някак го обнадежди. "Ще има много хора, ще се зачудят къде съм, Христофор ще звънне на Елица и тогава, притеснени ще звъннат в полицията и все ще ме открият" - помисли си Тома̀ Пѝсарев и опита да размърда ръцете си. Болката го накара да изпсува със писклив глас ...