Всяка прилика с лица и събития е случайна
- Чуваш ли ги, дъще? Как хубаво пеят! Листата им потрепват и галят ухото. Песента им напомня шуменето на реката, рано напролет, когато снегът започва да се топи, но още не е събрала достатъчно сила да отмие част от брега както само тя умее. Вятърът само това и чака усилва звукът и клоните започват да се извиват, а когато му омръзне тази игра се спуска по храстите и тревите да разроши перчемите им с невидимия си гребен. По-красива песен не съм чувала… Само в планината можеш да я чуеш. Тя е като истинската любов – нежна, ненаситна и разтърсваща. Не можеш да я забравиш никога докато си жива. Още повече я търсиш щом ти напомня любимия…
Няма ли да отидеш и ти да послушаш песента им… Той идва дъще, за мен идва… Трябва да тръгвам… няма да ме чака дълго. Ще се хванем за ръце и ще се разходим по алеята. Птиците ще се крият в листата и ще се усмихват пак когато ни видят. Виждала ли си усмихната птица…?
- Мамо!? Птиците не се усмихват!?
- Усмихват се дете ...