21 ene 2008, 11:19  

Песента на канавката (8 клас)

  Prosa » Otros
1.3K 0 0
1 мин за четене

 

     Грозно е тук. До канавката съм. Капчици дъжд мокрят хартията. Асфалтът е кален, локвите са многобройни. Сиво е, несъразмерно е. Дърветата са окичени с найлонови торбички. Колите също са опръскани с кал. Калта е изцапала и мен. Сякаш бучка кал е заседнала в гърлото ми. Боли ме. Трудно ми е да дишам. В стомаха ми също е кално. В мисълта ми се прокрадват кални нишки. Хаосът е пред мен, зад мен, около мен, вътре в мен. Калта също. Колите са много - спрелите на тротоара и онези, бучащите глухо в далечината. Грозотата прорязва гърлото, стомаха, душата ми. Капките дъжд продължават да мокрят хартията. Химикалът прекъсва и аз дори не мога да излея болката върху редовете. Листите също са изцапани с  кал, но сякаш това вече не ме дразни. Калта е навсякъде, дори в душата ми, а аз съм тук сред хаоса и грозотата. Стоя до канавката под жълтата светлина на уличната лампа и се боря с капките дъжд и прекъсващия химикал, за да опиша хаоса, калта, грозотата. Но ЛАМПАТА все пак  СВЕТИ. Тя ми помага. Аз съм щастлива тук с мислите си. Дъждът вали, но уличната светлина не изгасва. Аз съм тук и пиша. Победих капчиците по хартията, а калта сякаш стана по-топла. Канавката се смее.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пенка Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...