28 ago 2011, 10:47

Песента на щурците

  Prosa » Otros
1.1K 0 12
1 мин за четене

 

 

П Е С Е Н Т А  Н А  Щ У Р Ц И Т Е

 

 

   Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи песни. Но пък толкова страст, толкова жажда за обич! И нищо не искат в замяна. Не просят. Ако ги пуснеш в сърцето си – ще влязат. И ще ти бъдат благодарни. И ще ти свирят. Даже и през зимата. Може снежни виелици да те връхлетят, душата ти да започне да се вкочанясва от мъка. Те ще запеят някоя от своите трубадурски наивни и топли мелодии и ще я спасят.

   Такива са.

   Нооо, ако ги пуснеш.

  Всъщност знаете ли? Ако се заслушате внимателно във всяка отделна партия, ще разберете, че тя е много изчистена и се изпълнява с изключителен финес и виртуозност. Тя може да изрази състоянията си от най-дълбоките житейски черни и трагични мигове, до най-високите и светли мигове на радостта и екстаза.

   Нооо, ако я чуеш.

   Ужасната звукова какафония се получава от различния ритъм на отделните мелодии и от различните съдби, които свирят. И от различните музикални идеи, които превъплъщават. И от необузданата страст, която не се съобразява с другите.

   Но всичките приличат на морето с неговата илюзия за безкрайност.

   И на Божествената светлина, без която човешката душа не може, дори и да не я е видяла.

   А и на спомените, които нахлуха в мен тази нощ, за да ме върнат при извора. И да ме погалят с нежната ръка на щастливите ми мигове. И да ми прошепнат за опашатия Дявол на неразумията ми.

   И за да остана сам – с Бога, с морето и със себе си.

 

 

 

                                                                                                  06.08.11г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...