Песента на щурците
П Е С Е Н Т А Н А Щ У Р Ц И Т Е
Благодаря ти, Боже, и за тази нощ, че ме остави буден. Само с теб, с морето и със спомените. Е, и с щурците. Тези ужасни провинциални трубадури, които не спират безкрайните си любовни серенади на разстроените си китари и фалшивите си баритони. И всяка нощ едни и същи песни. Но пък толкова страст, толкова жажда за обич! И нищо не искат в замяна. Не просят. Ако ги пуснеш в сърцето си – ще влязат. И ще ти бъдат благодарни. И ще ти свирят. Даже и през зимата. Може снежни виелици да те връхлетят, душата ти да започне да се вкочанясва от мъка. Те ще запеят някоя от своите трубадурски наивни и топли мелодии и ще я спасят.
Такива са.
Нооо, ако ги пуснеш.
Всъщност знаете ли? Ако се заслушате внимателно във всяка отделна партия, ще разберете, че тя е много изчистена и се изпълнява с изключителен финес и виртуозност. Тя може да изрази състоянията си от най-дълбоките житейски черни и трагични мигове, до най-високите и светли мигове на радостта и екстаза.
Нооо, ако я чуеш.
Ужасната звукова какафония се получава от различния ритъм на отделните мелодии и от различните съдби, които свирят. И от различните музикални идеи, които превъплъщават. И от необузданата страст, която не се съобразява с другите.
Но всичките приличат на морето с неговата илюзия за безкрайност.
И на Божествената светлина, без която човешката душа не може, дори и да не я е видяла.
А и на спомените, които нахлуха в мен тази нощ, за да ме върнат при извора. И да ме погалят с нежната ръка на щастливите ми мигове. И да ми прошепнат за опашатия Дявол на неразумията ми.
И за да остана сам – с Бога, с морето и със себе си.
06.08.11г
© Ангел Веселинов All rights reserved.
