Петдесет нюанса зелено

                 Петдесет нюанса зелено
Винаги се будеше пет минути по-рано, за да ме погледа как спя. Слънцето галеше меките ми като памук бузи, а аз го бях гушнала както дете гушка любимата си играчка. Не смеех да помръдна, за да не разваля момента Целуваше ме по челото, а аз се усмихвах, правейки се на заспала.Можех да лежа така с часове. Той внимателно наместваше възглавницата в ръцете ми и ставаше, за да ми направи закуска. Горещо и ароматно кафе, палачинките по рецептата на баба и свеж портокалов сок.След това ме будеше с целувка и ми ги поднасяше с такава голяма любов. че всеки път оставах изненадана, сякаш го прави за първи път. Не че ми беше омръзнало, но все си мислих, че ще спре. Но не! Той го правеше всяка сутрин в продължение на 7 години.
Днес за първи път се будя сама в празното легло. Него го няма. Няма кой да ме помилва, нито кой да ме целуне. Навън вали, кафето е горчиво, а мама ми се разкрещя, че съм се успала за училище. А беше толкова истинско. Още усещах устните му. Стоях замечтана няколко минути, след което си казах " Не трябваше да се напушвам така снощи..."