Засвири. За последно. Без да мисли. Първите изтръгнати звуци се забиха като нож. В душата. В това, което бе останало от нея. Не усещаше. И по-добре. Не виждаше нищо. Свиреше опиянен. Въздухът натежа от умора. И тягостно се стоварваше върху него. Но той само поклати глава. И продължи. Странно спокойствие го обля. Може би не бе чак толкова страшна. Смъртта. Или любовта. Все едно. Пръстите галеха нежно пианото. А то сякаш разказваше... За красотата на всяка пролет... За изминалите години... Не го обвиняваше. Нищо нямаше да е същото. Какво значение имаше... Нали бяха заедно... Сега. И завинаги. Продължаваше да свири. С още повече страст. Разкъсваше се отвътре. Искаше да заглуши нарастващото отчаяние. Сам и уморен...
Изведнъж замлъкна. Имаше сили само за още едно последно произведение. Moцaрт - Requiem. Любимото му. Като за последно. Прозвуча като вик за помощ. Прошепнат тихо. Умоляваше. Само още малко. Нека го боли... Така поне се чувстваше ЖИВ! По устните му премина усмивка. Като сянка. К ...