Сега, когато ви пиша, отново сме с Бозов в Еленския балкан, Бай Ангел е жив, машината му за разкъсване на континууми е прибрана на сухо с переспектива, а аз знам неща, които вие не предполагате, но тогава не ги знаех.
Тоя свят, хора, нищо не може да ни даде. Това съм проумял за своите трийсе и три години. Може само да ни вземе. Първо ни взема косата. Бавно, косъм по косъм. Някои оплешивяват красиво. Отпред назад и постепенно. Други отзад напред, което е по-кофти. После животът почва да ни взема зъбите. От мен да знаете, когато се прецакат шестите зъби, работата отива на поразия. После животът почва да ни взема силата за пиене. Като младеж пиеш и сутрин си кукукряк, като минеш трийсе и сутрин си като пребит. Накрая животът ни почва да взема тия, които обичаме. Най-страшното е да останеш сам. Тогава, кажете ми, какъв ще е смисълът да правиш въобще нещо? Да станеш сутрин, да си измиеш зъбите, да вземеш душ, да се избръснеш и т.н.? Няма смисъл!
Както и да е, нагласих си раниците. С Бозката ...