Пиши ме умрял!
- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъбят, а момите пак ти се усмихват, ама под сурдинка. Щото си гръмнал, у путурите.
Така говореше дядо Ставри на младия лекар, който го преглеждаше в кабинета.
Ставри беше осемдесет годишен, слаб и прегърбен старец. Живееше в едно забравено от хората село, в Родопите. Тази сутрин дядо Мустафа го намерил паднал на двора и извикал линейка. До тези места трудно и рядко стига линейка, но за късмет на Ставри този път пристигнала.
- Виж, момче, вземи ме пиши умрял!? - обърна се към доктора старецът.
- Как ще те пиша умрял, бе дядо!? То това си е престъпление пред системата. А ти сигурно си набожен!? Нямаш ли страх и от Бога?
- Тогаз поне се обади на ей тоз номер и кажи, че съм умрял. Става ли, а!? - подаде едно сгънато листче изписано с много цифри.
- Ама ти си жив, как да лъжа!?
- Не лъжеш, момче! Отдавна съм умрял. Само къде тялото още не се предава. Сърцето пустото като гвоздей се е забило и не пуща да си ида при Алтъна. А тя отдавна ме чака. Каква жена само беше моята! Кога запееше славеите замлъкваха, кога из двора работеше вятърът я носеше. Всичко отръки и идеше. Хляб да ти замеси, риза да ти ушите... Не я даваха техните, че те на Аллах се молеха, а аз в Христос вярвам. Накрая се примириха. Оженихме се. Син ни се роди. Изучихме го. Сега в Америката работи. Последно преди пет години си дойде, за погребението на майка си. Ех, отиде си мойта Алтъна! Той и Мустафа я искаше, ама тя мене избра. Та сега с него сме сърдити и от петдесет години не си говорим. Ей на и в линейката мълча, дума не отрони, ама живота ми спаси. То за какво ли ми е потрябвал тоз живот!? Седем старци останахме у нашето село. Сяка сутрин се броим, като пилците, кой жив се е събудил. Къщите порутени, пътищата избуели с треви. Само с диви прасета и змии другаруваме. Домът е като човека, няма ли кой да го сгрее и напълни, изсъхва и замлъква. Колкото повече пустее, по-бързо се руши и умира. Пиши ме умрял, чедо! Обади се на сина! Белким тогаз дойде да се видим.
- Не мога, дядо! Ще му се обадя да му кажа, че си зле.
- Няма да дойде, момче. За едно зле от Америка няма да си дойде. Виж друго нещо е ако съм умрял. - тъжно каза старецът и мушна листчето обратно в джоба си.
© Росица Димова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Ками!
-
Определено този сайт е за хората, които знаят много и все трябва да дават акъл на писателите, какво се правите на интересни кое, как и защо е написано? Авторката е представила своето произведение по съвсем естествен начин,с напълно възможни случаи, какво нищите като невъзможно, нереално и т.н.
Или харесвате написаното, или не. Никой няма нужда от излишни приказки. Много ми хареса речта, обичам да чета такива разкази, от живота на хората. Много мъка, но и много любов има в творбата. Всичко си е на мястото, няма нищо излишно, прекалено натъкмявано и въобще, което да буди идеи за обсъждане на религията, обичат ли се двама души, това е важното, а не кое и защо са така и т.н. и т.н. Добавих разказа в любими и сега ще последвам и авторката, личи си, че има талант за разказване, то близко ли ти е в душевността и без да е чувала възрастни хора да говорят по определен начин, ще се получи произведението. -
Надявам се в този ми разказ да се е получил поне ефект "дисторшън - овърдрайв "! 🙂
-
Сега се сетих, Роси, че и аз използвам остарели български думи в един разказ: “Писмото”. Исках да прозвучи автентично, защото главният герой разказва за нещо, което се е случило преди един век. Според мен езикът трябва да е подчинен на идеята. Самоцелното копиране на живота не помага много за стойността на разказа, понеже всеки автор изкривява действителността до някаква степен. Нещо като ефекта “дисторшън” в музиката. 😊
-
Иви, явно имаш своите доводи за да напишеш това. Всеки има своите преживявания, върху които базира своята истина. Няма да влизам в обяснителен режим. Пак ще кажа, че прототип на разказа са мои комшии. Темата въобще не ми е била за смесените бракове, за да го споменавам. Просто идеята ми дойде от тях. Всеки има право да го приеме както реши. Уважавам мнението ти!
Благодаря, Петър! Може и да си прав! Обичам да слушам възрастните хора на село как говорят. За това се изкушавам и да използвам чути реплики.
Благодаря, Краси, Емил и Karilia!
Пожелавам приятен ден на всички! -
В художествените произведения не можем да търсим истинност. Това е разказ, а не философски трактат. Важно е всичко да звучи достоверно, даже в реалността да ги няма. Освен това темата на разказа, изобщо не е за отношенията между мъже-християни и "кадъни" (както се изрази някой в коментарите), а съвсем различна.
Поздравления за разказа, Роси! -
С написаното е важно дали си стигнал до душата на читателя и какво си направил, когато си стигнал. Разбира се, ако си имал такава цел. Не бих омаловажила художествената стойност на едно вълнуващо произведение, само защото истината е многолика.
-
Всички тук се учим да пишем. Ако знаем, мястото ни няма да е тук.
Единственото условие е навсякъде да казваме истината.
Като Йовков, Елин Пелин или всеки друг.Един ден напипваме жилката си. И винаги ще има кой да ни води.
Най- важна е истинността на написаното. И нищо друго. -
Роси, напипала си добра тема за разказ, и е хубав разказът, макар, само че според мен на места езика в него е малко тенденциозно древен. Гледам, че в този сайт е така да се каже “модерно” да се използва езика, който са ползвали Елин Пелин и Йовков, но на мен ми седи като кръпка, понеже вярвам, че всеки автор трябва да изгради свой собствен език.
👍 -
Глупости! Когато детето ти е болно и отидеш в „Спешен кабинет” и губиш детето си, а те поср
ещне сънлива кадъна- лекар, чийто първи въпрос зад мързеливите гурли е :„ Гяурче ли е ?”, какво обяснение имаш? Религизно, любовно или съжаляваш, че си си забравил пушката?!
Стига простотии с толерантността! -
Благодаря, Жени , Бойко!
-
каква трагедия - при жив син, по-добре да си умрял, че да те види
простичко разказано, а как хваща -
Изключение или не е такъв брак е без значение, защото искреността ти като автор и начина, по който поднасяш събитията е забележителен!
-
Благодаря, Tangerine (Самовила)! 🙂
-
Много добър разказ. Поздрави, Роси!
-
Иви, съгласна съм, че много рядко се срещат бракове между жена - мюсюлмани и мъж - християнин. Родителите ми са от Ивайловградския край и съм имала късмета да познавам различни хора с различно вероизповедание. Прототипа на семейството в разказа са мои комшии. Жената е мюсюлманка, а мъжът християнин. Имат две деца, едното в Англия, а другото в Германия. Една реплика ме накара да напиша разказа : " Ей, това трябва да умра, че да дойдете да ме видите!" Рядкост са наистина такива бракове, но има и такива изключения! 🙂🌹🍀
Благодаря ви, Вале, Асе, Стойчо!🍀 -
Далеч от споровете бих споделил, че няма невъзможни неща за смесените бракове.
Ставри е гръцко име,Алтъна освен при мюсюлманите, е използвано и от цигани-християни.
Ще ви кажа,че в България има турци-сунити,шиити, ешилбаши и прочие.Традициите на смесените бракове са от много години факт.При социализма
дори биваха толерирани, за да се наложи атеизма. -
Хубав разказ, но...
Роска, винаги съм смятала, че творбите трябва да носят истинност. А тук има неща, които се разминават . Християнската и мюсюллманската религии са монотеистни. Подобен брак в миналото на Мустафа е невъзможен. Нещо повече: бракът между мъж- мюсюлманин и християнка е по- добре приет. Обратният вариант е недопустим в тези общности, зар
ади вярата, че жената може да определи името на детето. Не знам доколко си запозната с мюсюлманската общност и традициите и, но разказът ти не отговаря на истината. -
Много тъжно, истинско...Много хубаво написано!
-
Благодаря, Kros ( Vaska Ivanova)!
-
Силен разказ! Поздравления!
-
Благодаря ти, Таня!🙂
-
Тъжно, но истинско!
Хубаво пишеш, Роси! -
Скити❤!
-
Роси, сви ми сърцето...Благодаря ти, за този разказ!
-
Силве, благодаря❤!
-
♥️ Роси!
-
Зиги, благодаря ти, приятелю!
-
Ейй Роси голямо удоволствие е да те чете човек. Пак толкова си казала и така хубаво разказваш, че ако ще е тъжно, то ще те стисне за сърцето яко. Радвам ти се! Браво!
-
Благодаря, Миночка! Всеки поема пътя си и търси щастието, не може да ги виним!
Краси, благодаря за хубавия коментар! Правилно си усетила, преплитането на няколко теми. Този разказ е моята болка, моето чувство за вина.
Благодаря, Петър! Родителите ми са от Ивайловградския край и когато чета твоите разкази също се връщам във времето назад.
Деа, стиска, защото до болка ни е познато!
Асе, много мили думи, знаеш колко ценя мнението ти! Благодаря!
Иржи, благодаря за топлите думи!
Генек, благодаря!
Пламен,❤!
Юри, благодаря ти от сърце! Дали ще се върнат? Едва ли!
Flavia_Fiore, благодаря ти много!
Сър Димитри, 🙂! -
-
Много въздействащ разказ, поздравления!
-
Браво, Роси! Много от децата ни са в чужбина. Дали ще са върнат някога?
-
Много силно 🧡
-
Тъжно, силно и въздействащо...
-
Стилът ти е неповторим, Роси! Всяка дума има толкова съдържание и да разкаже, без да е отегчително, и да докосне душата на читателя и да го направи съпричастен!...А това, че познаваш действителността, прави разказа ти много стойностен! Тъжна е съдбата на самотните стари хора, особено в пустеещите села....Адмирации за теб!
-
Стиска за гърлото...
-
Добро утро Роси,... силен разказ, действителен.Напомни ми мои преживявания...
-
Личи си, че от сърцето ти идва, Роси - талантливо написано, с умение. За темата- аз виждам повече от 3 вплетени... Обратният процес даже е по-страшен: забравата ги е "изселила" тези райони. Ако имаше грижа за тези места, никой луд нямаше да ги напусне - процесът е двустранен. После, да се удря по тънката струна на читателя е доста добър похват. Но да се задържи вниманието - трудна работа. Но ти го умееш Поздрави!
-
Колко родители не могат да си видят рожбите, Роси, като са пуснали корени в чужбина! Ти по перфектен начин си го придала, за което ти благодаря! Това е жестоко, но няма какво да направим, освен, да помълчим!
-
Благодаря, Младен! Обичам българското село, хората и мъдростта им! Жалко, че са все по-малко.
Мари, благодаря ти от сърце. Знаеш, че това ми е болна тема, извира от душата ми! ❤🌹 -
Горчи от истините в този къс разказ,
но си успяла да синтезираш в него болката на толкова самотни родители, Роси!❤️ Силно е перото ти, мъдро и потопено в човечността!
Браво, момиче!🌹🌹🌹 -
Картинна мъдрост си въплътила в този кратък разказ, Роси. Поздравление!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
