5 июл. 2021 г., 22:48

Пиши ме умрял! 

  Проза » Рассказы
1907 19 43
2 мин за четене

- Пусти живот, като неверна жена е. Все те приласкава и гали, ама фустите си за други вдига. Тлее като свещица и кога ще угасне един Господ знае. Как ще го живееш от тебе зависи - дали ще телееш или като барут ще гръмнеш! Дорде си млад и животът и момите ти се усмихват. Кога остарееш всите ти се зъбят, а момите пак ти се усмихват, ама под сурдинка. Щото си гръмнал, у путурите.

Така говореше дядо Ставри на младия лекар, който го преглеждаше в кабинета.
Ставри беше  осемдесет годишен, слаб и прегърбен старец. Живееше в едно забравено от хората село, в Родопите. Тази сутрин дядо Мустафа го намерил паднал на двора и извикал линейка. До тези места трудно и рядко стига линейка, но за късмет на Ставри този път пристигнала.
    - Виж, момче, вземи ме пиши умрял!? - обърна се към доктора старецът.
    - Как  ще те пиша умрял, бе дядо!? То това си е престъпление пред системата. А ти сигурно си набожен!? Нямаш ли страх и от Бога?
     - Тогаз поне се обади на ей тоз номер и кажи, че съм умрял. Става ли, а!? - подаде едно сгънато листче изписано с много цифри.
    - Ама ти си жив, как да лъжа!?
   - Не лъжеш, момче! Отдавна съм умрял. Само къде тялото още не се предава. Сърцето пустото като гвоздей се е забило и не пуща да си ида при Алтъна. А тя отдавна ме чака. Каква жена само беше моята! Кога запееше славеите замлъкваха, кога из двора работеше вятърът я носеше. Всичко отръки и идеше. Хляб да ти замеси, риза да ти ушите... Не я даваха техните, че те на Аллах се молеха, а аз в Христос вярвам. Накрая се примириха. Оженихме се. Син ни се роди. Изучихме го. Сега в Америката работи. Последно преди пет години си дойде, за погребението на майка си. Ех, отиде си мойта Алтъна! Той и Мустафа я искаше, ама тя мене избра. Та сега с него сме сърдити и от петдесет години не си говорим.  Ей на и в линейката мълча, дума не отрони, ама живота ми спаси. То за какво ли ми е потрябвал тоз живот!? Седем старци останахме у нашето село. Сяка сутрин се броим, като пилците, кой жив се е събудил. Къщите порутени, пътищата избуели с треви. Само с диви прасета и змии другаруваме. Домът е като човека, няма ли кой да го сгрее и напълни, изсъхва и замлъква. Колкото повече пустее, по-бързо се руши и умира. Пиши ме умрял, чедо! Обади се на сина! Белким тогаз дойде да се видим.
    - Не мога, дядо! Ще му се обадя да му кажа, че си зле.
    - Няма да дойде, момче. За едно зле от Америка няма да си дойде. Виж друго нещо е ако съм умрял. - тъжно каза старецът и мушна листчето обратно в джоба си.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Ками!
  • Определено този сайт е за хората, които знаят много и все трябва да дават акъл на писателите, какво се правите на интересни кое, как и защо е написано? Авторката е представила своето произведение по съвсем естествен начин,с напълно възможни случаи, какво нищите като невъзможно, нереално и т.н.
    Или харесвате написаното, или не. Никой няма нужда от излишни приказки. Много ми хареса речта, обичам да чета такива разкази, от живота на хората. Много мъка, но и много любов има в творбата. Всичко си е на мястото, няма нищо излишно, прекалено натъкмявано и въобще, което да буди идеи за обсъждане на религията, обичат ли се двама души, това е важното, а не кое и защо са така и т.н. и т.н. Добавих разказа в любими и сега ще последвам и авторката, личи си, че има талант за разказване, то близко ли ти е в душевността и без да е чувала възрастни хора да говорят по определен начин, ще се получи произведението.
  • Надявам се в този ми разказ да се е получил поне ефект "дисторшън - овърдрайв "! 🙂
  • Сега се сетих, Роси, че и аз използвам остарели български думи в един разказ: “Писмото”. Исках да прозвучи автентично, защото главният герой разказва за нещо, което се е случило преди един век. Според мен езикът трябва да е подчинен на идеята. Самоцелното копиране на живота не помага много за стойността на разказа, понеже всеки автор изкривява действителността до някаква степен. Нещо като ефекта “дисторшън” в музиката. 😊
  • Иви, явно имаш своите доводи за да напишеш това. Всеки има своите преживявания, върху които базира своята истина. Няма да влизам в обяснителен режим. Пак ще кажа, че прототип на разказа са мои комшии. Темата въобще не ми е била за смесените бракове, за да го споменавам. Просто идеята ми дойде от тях. Всеки има право да го приеме както реши. Уважавам мнението ти!
    Благодаря, Петър! Може и да си прав! Обичам да слушам възрастните хора на село как говорят. За това се изкушавам и да използвам чути реплики.
    Благодаря, Краси, Емил и Karilia!
    Пожелавам приятен ден на всички!
  • В художествените произведения не можем да търсим истинност. Това е разказ, а не философски трактат. Важно е всичко да звучи достоверно, даже в реалността да ги няма. Освен това темата на разказа, изобщо не е за отношенията между мъже-християни и "кадъни" (както се изрази някой в коментарите), а съвсем различна.
    Поздравления за разказа, Роси!
  • С написаното е важно дали си стигнал до душата на читателя и какво си направил, когато си стигнал. Разбира се, ако си имал такава цел. Не бих омаловажила художествената стойност на едно вълнуващо произведение, само защото истината е многолика.
  • Всички тук се учим да пишем. Ако знаем, мястото ни няма да е тук.
    Единственото условие е навсякъде да казваме истината.
    Като Йовков, Елин Пелин или всеки друг.Един ден напипваме жилката си. И винаги ще има кой да ни води.
    Най- важна е истинността на написаното. И нищо друго.
  • Роси, напипала си добра тема за разказ, и е хубав разказът, макар, само че според мен на места езика в него е малко тенденциозно древен. Гледам, че в този сайт е така да се каже “модерно” да се използва езика, който са ползвали Елин Пелин и Йовков, но на мен ми седи като кръпка, понеже вярвам, че всеки автор трябва да изгради свой собствен език.
    👍
  • Глупости! Когато детето ти е болно и отидеш в „Спешен кабинет” и губиш детето си, а те поср
    ещне сънлива кадъна- лекар, чийто първи въпрос зад мързеливите гурли е :„ Гяурче ли е ?”, какво обяснение имаш? Религизно, любовно или съжаляваш, че си си забравил пушката?!
    Стига простотии с толерантността!
  • Благодаря, Жени , Бойко!
  • каква трагедия - при жив син, по-добре да си умрял, че да те види
    простичко разказано, а как хваща
  • Изключение или не е такъв брак е без значение, защото искреността ти като автор и начина, по който поднасяш събитията е забележителен!
  • Благодаря, Tangerine (Самовила)! 🙂
  • Много добър разказ. Поздрави, Роси!
  • Иви, съгласна съм, че много рядко се срещат бракове между жена - мюсюлмани и мъж - християнин. Родителите ми са от Ивайловградския край и съм имала късмета да познавам различни хора с различно вероизповедание. Прототипа на семейството в разказа са мои комшии. Жената е мюсюлманка, а мъжът християнин. Имат две деца, едното в Англия, а другото в Германия. Една реплика ме накара да напиша разказа : " Ей, това трябва да умра, че да дойдете да ме видите!" Рядкост са наистина такива бракове, но има и такива изключения! 🙂🌹🍀
    Благодаря ви, Вале, Асе, Стойчо!🍀
  • Далеч от споровете бих споделил, че няма невъзможни неща за смесените бракове.
    Ставри е гръцко име,Алтъна освен при мюсюлманите, е използвано и от цигани-християни.
    Ще ви кажа,че в България има турци-сунити,шиити, ешилбаши и прочие.Традициите на смесените бракове са от много години факт.При социализма
    дори биваха толерирани, за да се наложи атеизма.
  • Хубав разказ, но...
    Роска, винаги съм смятала, че творбите трябва да носят истинност. А тук има неща, които се разминават . Християнската и мюсюллманската религии са монотеистни. Подобен брак в миналото на Мустафа е невъзможен. Нещо повече: бракът между мъж- мюсюлманин и християнка е по- добре приет. Обратният вариант е недопустим в тези общности, зар
    ади вярата, че жената може да определи името на детето. Не знам доколко си запозната с мюсюлманската общност и традициите и, но разказът ти не отговаря на истината.
  • Много тъжно, истинско...Много хубаво написано!
  • Благодаря, Kros ( Vaska Ivanova)!
  • Силен разказ! Поздравления!
  • Благодаря ти, Таня!🙂
  • Тъжно, но истинско!
    Хубаво пишеш, Роси!
  • Скити❤!
  • Роси, сви ми сърцето...Благодаря ти, за този разказ!
  • Силве, благодаря❤!
  • ♥️ Роси!
  • Зиги, благодаря ти, приятелю!
  • Ейй Роси голямо удоволствие е да те чете човек. Пак толкова си казала и така хубаво разказваш, че ако ще е тъжно, то ще те стисне за сърцето яко. Радвам ти се! Браво!
  • Благодаря, Миночка! Всеки поема пътя си и търси щастието, не може да ги виним!
    Краси, благодаря за хубавия коментар! Правилно си усетила, преплитането на няколко теми. Този разказ е моята болка, моето чувство за вина.
    Благодаря, Петър! Родителите ми са от Ивайловградския край и когато чета твоите разкази също се връщам във времето назад.
    Деа, стиска, защото до болка ни е познато!
    Асе, много мили думи, знаеш колко ценя мнението ти! Благодаря!
    Иржи, благодаря за топлите думи!
    Генек, благодаря!
    Пламен,❤!
    Юри, благодаря ти от сърце! Дали ще се върнат? Едва ли!
    Flavia_Fiore, благодаря ти много!
    Сър Димитри, 🙂!
  • Много въздействащ разказ, поздравления!
  • Браво, Роси! Много от децата ни са в чужбина. Дали ще са върнат някога?
  • Много силно 🧡
  • Тъжно, силно и въздействащо...
  • Стилът ти е неповторим, Роси! Всяка дума има толкова съдържание и да разкаже, без да е отегчително, и да докосне душата на читателя и да го направи съпричастен!...А това, че познаваш действителността, прави разказа ти много стойностен! Тъжна е съдбата на самотните стари хора, особено в пустеещите села....Адмирации за теб!
  • Стиска за гърлото...
  • Добро утро Роси,... силен разказ, действителен.Напомни ми мои преживявания...
  • Личи си, че от сърцето ти идва, Роси - талантливо написано, с умение. За темата- аз виждам повече от 3 вплетени... Обратният процес даже е по-страшен: забравата ги е "изселила" тези райони. Ако имаше грижа за тези места, никой луд нямаше да ги напусне - процесът е двустранен. После, да се удря по тънката струна на читателя е доста добър похват. Но да се задържи вниманието - трудна работа. Но ти го умееш Поздрави!
  • Колко родители не могат да си видят рожбите, Роси, като са пуснали корени в чужбина! Ти по перфектен начин си го придала, за което ти благодаря! Това е жестоко, но няма какво да направим, освен, да помълчим!
  • Благодаря, Младен! Обичам българското село, хората и мъдростта им! Жалко, че са все по-малко.
    Мари, благодаря ти от сърце. Знаеш, че това ми е болна тема, извира от душата ми! ❤🌹
  • Горчи от истините в този къс разказ,
    но си успяла да синтезираш в него болката на толкова самотни родители, Роси!❤️ Силно е перото ти, мъдро и потопено в човечността!
    Браво, момиче!🌹🌹🌹
  • Картинна мъдрост си въплътила в този кратък разказ, Роси. Поздравление!
Предложения
: ??:??