Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на всичко. Месеците минаваха, а аз така и не успях отново да видя черните ти очи, в които гореше пламъчето на добротата. Един ден ти отново се появи изневиделица в моя живот. Аз стоях и те гледах, сякаш виждах призрак, а ти се усмихваше мило на всички около теб, не се бе променил, и това ме плашеше. Ти беше любимецът на всички, техният герой, доброто момче, което спазва правилата. Всичко това ме обърка, изплаши и така ние с теб отново се разделихме.
Минаха още няколко месеца и ние с теб се променихме, пораснахме. Започнахме да разговаряме, макар и да поддържахме само виртуална връзка. След това се видяхме отново. Променени до неузнаваемост, стояхме и не можехме да се познаем. Ти вече не бе онова ...