20 dic 2016, 0:14  

Писмо...

  Prosa » Cartas
974 1 2
2 мин за четене

Писмо

 

Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...

 

 

 Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.

  Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да благодаря на всички, на хората, които обичам и ме обичан, който ме помагат и подкрепят, но на един особено...който ме измъкна от дъното и ми дава всичко и този човек, знае кой е. Но не само той. Всички знаят, колко се борех, за да съм днес тук. И искам да знаете, че вие сте причината да съм тук. Вие ме научихте, че трябва да правя нещата за себе си, за да направя добро и на останалите. Благодаря ти. Благодаря ви.

  И няма значение дали човек се бави само десет минути или десет години, докато разбере това и излезе от дадения лабиринт, без да знае дали ще излезе и кога ще излезе, няма значение че е трябвало да страда толкова и толкова време, щом днес може да подари усмивки на всеки един срещу него. Било то близък, познат или непознат дори. 

 От значение е да вярваш, никога да не губиш надеждата, че въпреки тъмнината ще видиш светлината. От значение е да обичаш и да се оставиш да те обичат, да ти подадат ръка. От значение е да продължиш напред.

  И искам да споделя нещо...за всички вие, който имате проблеми, които имате някаква скрита, запазена или непрежалима болка...някакъв страх или съмнение, не бягайте, изправете се срещу тях.  И паднете на колене пред всичко, което обичате, хванете се за всичко красиво около вас. Помолете за всичко, което искате и обичате. За всичко, което мечтаете и мечтайте, не спирайте, защото сбъдват се само мечтаните мечти, защото болката не се лекува с време, а с любов, защото проблемите се решават, когато спрем да бягаме и да се взимаме на сериозно.

  Не е нужно да вярваш в небесата, за да паднеш на колене пред тях и да се помолиш. Всички имаме своите представи, но всички вярваме в нещо. Помоли се. Падни на колене, пред това, в което вярваш, защото ако се помолиш със със всички сили, вяра и обич, молбата ти ще се сбъдне.

  Днес съм благодарна и щастлива от това, което имам. Помолих се за това. Да прегърна със благодарност всичко и всеки. Помолих се да съм тук днес и ето ме, днес тук.

 

ПС: Не губи, не губете никога вярата.

 

С обич...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...