20.12.2016 г., 0:14  

Писмо...

976 1 2
2 мин за четене

Писмо

 

Писмо до себе си, до теб, до всеки, до всички...

 

 

 Добре, искам да кажа, че е важно да слушаш тялото и сърцето си и да вярваш, да имаш вяра в себе си и останалите, да се бориш и дори да падаш, дори да плачеш всеки път, да не се предаваш.

  Днес аз искам да благодаря не само на един човек, искам да благодаря на всички, на хората, които обичам и ме обичан, който ме помагат и подкрепят, но на един особено...който ме измъкна от дъното и ми дава всичко и този човек, знае кой е. Но не само той. Всички знаят, колко се борех, за да съм днес тук. И искам да знаете, че вие сте причината да съм тук. Вие ме научихте, че трябва да правя нещата за себе си, за да направя добро и на останалите. Благодаря ти. Благодаря ви.

  И няма значение дали човек се бави само десет минути или десет години, докато разбере това и излезе от дадения лабиринт, без да знае дали ще излезе и кога ще излезе, няма значение че е трябвало да страда толкова и толкова време, щом днес може да подари усмивки на всеки един срещу него. Било то близък, познат или непознат дори. 

 От значение е да вярваш, никога да не губиш надеждата, че въпреки тъмнината ще видиш светлината. От значение е да обичаш и да се оставиш да те обичат, да ти подадат ръка. От значение е да продължиш напред.

  И искам да споделя нещо...за всички вие, който имате проблеми, които имате някаква скрита, запазена или непрежалима болка...някакъв страх или съмнение, не бягайте, изправете се срещу тях.  И паднете на колене пред всичко, което обичате, хванете се за всичко красиво около вас. Помолете за всичко, което искате и обичате. За всичко, което мечтаете и мечтайте, не спирайте, защото сбъдват се само мечтаните мечти, защото болката не се лекува с време, а с любов, защото проблемите се решават, когато спрем да бягаме и да се взимаме на сериозно.

  Не е нужно да вярваш в небесата, за да паднеш на колене пред тях и да се помолиш. Всички имаме своите представи, но всички вярваме в нещо. Помоли се. Падни на колене, пред това, в което вярваш, защото ако се помолиш със със всички сили, вяра и обич, молбата ти ще се сбъдне.

  Днес съм благодарна и щастлива от това, което имам. Помолих се за това. Да прегърна със благодарност всичко и всеки. Помолих се да съм тук днес и ето ме, днес тук.

 

ПС: Не губи, не губете никога вярата.

 

С обич...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...