Здравейте, како и бате.
Како сте ? Отдавна не сте ми писали. Сигурно сичко при вас йе добре. И майка е добре. Почти. Нещо от как ви нема е ... схлупена. Да, някак схлупена, занемарена, изрисувана с тъжните краски на „художника-вандал”, правещ сю реалистично изкуство, имайки лицето й за платно, а душата й – за парцал, в който отрива четките, шпрейовете, марекерите и боите си.
Как е там ? Предполагам е добре, щом не идвате да ни видите. Не ви се сърдя, какво ли имате да правите тука – на село, само работа, плач и немотия. И мама плаче – мъчно й е. И на мен, ама ей на, най-накрая, батьо поисках при вас да дойда – в чужбината, да видя како е там. Казват убаво било, чисто, добре викате се нареждали нещата.
Пък да ви кажа тука не е толкоз лошо, аз така, от глупост говоря. Ей на, кмета оня ден нови кошчета сложи, е верно, че бай ти Мнгал, онзи бе, в съседното село, на пътя Красно село, ги запали. Погоряха час, два, минава народо, не пука му. Сипнах им малко водица, барем спрат – бели беха, ху ...