2 mar 2021, 20:18

Писмо до моето минало 

  Prosa » Cartas, Otros
883 8 2
3 мин за четене

   Здравей, мое минало! Реших да ти напиша писмо, но не го правя с някаква лоша умисъл, можеш да бъдеш спокойно. Нито пък с някакви лоши чувства, или в поредният опит да се върна назад при теб. Аз вече се отказах, защото което е в миналото трябва да си остане точно там. Не трябва да пречиш вече на моето бъдеще и аз реших да те пусна.  Мина много време и вече всичко е различно, защото самата аз съм различна. Това писмо е с цел да изясня нещата и заради себе си най-вече. Аз вече те преодолях. И това ме направи много по-силна. А може би трябва да ти благодаря, защото ми направи услуга, когато непрекъснато ми подлагаше пречки по пътя. И може би защото имах по-добро сърце от това на другите, реших да ти простя.

 

   Честно казано много дълго време съм анализирала всичко преживяно. Не ти пиша и с цел съжаление, напротив! Нямам нужда от твоето съжаление. Аз съм достатъчно силна личност. Достатъчно над нещата съм. Това писмо е към моето минало, с което просто искам да се простя. Разбрах, че ти си вече нещо изживяно и аз вече не съм същият човек, който бях преди и че твоите изпитания само ме направиха по-силна личност! И сега мога да кажа че аз съм много по-щастлива в живота си без теб. Не, аз не искам да те връщам в живота си, не търся нищо и нищо не искам от теб. Не те искам никога повече да си част от живота ми. Аз се научих да обичам себе си и да не търся любовта извън мен самата. Научих се да обичам себе си повече. Да давам на себе си повече. Да се развивам и да давам воля на нещата, което харесвам и честно казано много се преоткрих.

 

   Преоткрих интереси в мен които не съм подозирала и потенциал, който не съм подозирала че притежавам. Ако бях оставила от теб дори и в частица в себе си,  никога нямаше да израстна толкова, колкото сега, когато усетих свободата. Свободна съм да бъда това което съм. И да ме обичат заради самата мен. Аз останах само победител от случилото се, не се чувствам като губещ. Разбрах какво е истинският живот, едва след като се разделих с теб. Времето лекува най-добре. Разбрах, че моето сърце е съкровище, безценен дар, който може да се оцени само от човек, който също има сърце. И очи. За красивото в живота. За истински важното. За мен самата. Аз се преродих. Бях на дъното а после се преродих като феникс от пепелта и сега съм различна. По-истинска и себе си.

 

   Моята любов притежава огромна сила и може да направи много. Но само за този, който вижда силата й. Само за този, който иска да почувства силата й. Защото, колкото и силно да обичам, колкото и да съм търпелива, колкото и давам от себе си, не мога да насиля никого да гради връзка с мен. Време беше да се върна към себе си. Не се страхувам. Няма да бъда сама и не съм сама. Не и по-сама, отколкото бях, докато мислех за  теб мое минало. Но съм вече по-истинска, по-свободна, по-себе си. Спрях да бъркам самозаблудата с търпение. Спрях да отлагам живота си и започнах да го обичам и живея. Започнах да следвам мечтите си и да се боря да ги превръщам в реалност стъпка по стъпка. Разбрах какво е моето призвание и по кой път да вървя. Вече не се чувствам самотна, дори и понякога да оставам сама. Научих се да бъда щастлива в мига. Да се радвам и на малките неща. Да виждам света по друг начин... Влюбих се в живота. Исках да ти кажа – Сбогом! Бъди щастливо мое минало и си остани в кутията покрита с прах и много спомени, които ще ме топлят на старини, но сега аз ще живея  в настоящето. И ще бъда щастлива!

 

© Вероника Павлова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Писмото, което не успях да напиша... »

7 Puesto

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Супер зряло за толкова млад човек!
    Все едно аз съм го писала за себе си, но едва ли щях да го напиша по-добре!
    Пожелавам ти светло бъдеще и благодатни пролетни празници!
  • Успех, Вероника!
Propuestas
: ??:??