ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Здравей, приятелю!
Пиша ти това писмо да поискване, защото не знам къде си. Ти замина в чужбина да търсиш по-добър живот. Така и не се обади. Дано си се устроил и изучил децата си. Те говорят ли още български? Не знам в каква къща живееш и каква кола караш. Не знам дали още помниш приятелите, които остави в България. Сигурно не си разбрал и за смъртта на родителите си. Те издъхнаха с отворени очи, шептяха името ти и имената на внуците си. Погребахме ги на село, до гробовете на баба ти и дядо ти, да не са сами на Оня свят. И паметници им направихме, та ако решиш да се върнеш, да знаеш къде да запалиш свещичка.
Ако питаш за нас, тези които останахме тук, ние сме добре. Преживяваме някак. Който има работа е добре, работи и стиска зъби да изплаща кредити. Не че взема голяма заплата, но поне има за плащане на сметките, а храната понякога си купува без промоция. Вече всички караме западни коли, вярно, че повечето не си знаят броя на собствениците, но са западни. Обличаме се със западни дрехи, вярно, че са втора употреба, но пак са по-добри от китайските и турските. Имаме и Интернет, и мобилни телефони на промоция, които изплащаме и след като се скапят, но сме модерни. Децата ни се учат, но горките ще станат кривогледи, че едното им око е все към Втори терминал.
Ако питаш за България, тя си е все на същото място. Иначе настанаха големи промени. Имаме много умни политици, които вече толкова години успяват да ни убедят да гласуваме за тях, а те независимо от коя партия са, са все от едно котило, хайдушко. Върнаха земята на хората, че да могат законно да им я купят за жълти стотинки. Сега да се върнеш ще намериш огромни полета с царевица, жито и слънчоглед. Друго не се сее защото ще трябва да наемат хора, а те ще искат заплати. Затова внасяме домати, лук, картофи, ябълки и всичко, що раждаше нашата земя, от Турция, Македония, Гърция… И добитък вече няма. И навсякъде покрай пътищата е буренясало. Както и в селата. Приватизираха заводите, за да фалират по-лесно. Останаха само разрушени сгради. Машините изнесоха в чужбина, или ги претопиха. Но ние сме горди, че избираме достойни управници, които ни вкараха в Европа, нищо че в задния двор. Сега сме в НАТО, с американците, тези, дето ни бомбардираха през Втората световна. Позволихме им да си направят бази срещу Русия, която ни освободи от турско и от хитлеризма. Дойдоха тук, защото ние нямаме армия дори и за парад, но пък обратни дал Господ и правим гей-паради.
Не знам какво още да ти пиша, но ще спра дотук, че ме хваща яд, дето дадох дядовата пушка в музея. Не знам дали ще получиш това писмо, но ако не си дойдеш, ще знам, че си го прочел.
Приеми поздрави от мен, Гошо и Мишо! Само ние останахме от тайфата в България. Докога ли?
© Марин Маринов Todos los derechos reservados