ПИСМО ДО ПОИСКВАНЕ
Здравей, приятелю!
Пиша ти това писмо да поискване, защото не знам къде си. Ти замина в чужбина да търсиш по-добър живот. Така и не се обади. Дано си се устроил и изучил децата си. Те говорят ли още български? Не знам в каква къща живееш и каква кола караш. Не знам дали още помниш приятелите, които остави в България. Сигурно не си разбрал и за смъртта на родителите си. Те издъхнаха с отворени очи, шептяха името ти и имената на внуците си. Погребахме ги на село, до гробовете на баба ти и дядо ти, да не са сами на Оня свят. И паметници им направихме, та ако решиш да се върнеш, да знаеш къде да запалиш свещичка.
Ако питаш за нас, тези които останахме тук, ние сме добре. Преживяваме някак. Който има работа е добре, работи и стиска зъби да изплаща кредити. Не че взема голяма заплата, но поне има за плащане на сметките, а храната понякога си купува без промоция. Вече всички караме западни коли, вярно, че повечето не си знаят броя на собствениците, но са западни. Обличаме с ...