23 oct 2012, 22:28

Писмо за теб, любов моя

  Prosa » Cartas
3.6K 1 0
1 мин за четене

Не успях да ти кажа всичко това.
Затова нека с това писмо да кажа...
”Сбогом, Любов Моя”

Помня всичко...
От първата секунда, когато ме съживи,
до последната минута, в която ме уби.
Помня първата целувка, нежността,

с която беше изпълнен въздухът в този ден.
Страхът, когато за пръв път хванах ръката ти.
Начинът, по който усещах ръцете ти, всеки ден...

Помниш ли...
Малките ни екскурзии, които за теб може би

не означаваха много, но за мен значеха всичко.

Листчетата, които скрих в стаята ти,

всяко с описание какво изпитвам към теб.
Стихотворението, което преписвах отново

и отново, за да стане перфектно само за теб.

Колко се смяхме и пред родителите ти.

Само погледи си мятахме и на луди се правехме.

 

Лощото е, че помня...
Нощите, в които мислех, хиляди варианти,

защо може би ти се държиш така с мен.

Думите ти, когато каза, че нещо не върви

и не можеш повече така.

Усещането на сълзите по лицето ми 

в продължение не на дни, а седмици.

Болката в сърцето ми при мисълта за теб.

Омразата и пренебрежението, което

изпитвах към всичко и всеки...

 

Помня всичко това, а ти помниш ли, любов,
когато ме прегръщаше, как биеше сърцето ми?
Усещаше ли болката с която ставах всяка сутрин?
А виждаше ли сълзите ми, когато вечер лягах?

 

Не!
Не разбра нищо от това,
но така и трябваше да стане.
Исках да запомниш усмивката ми,

която те караше да бъдеш щастлив, макар и за кратко!

 

П.С. Липсваш ми. Но сбогом, любов моя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...