14 feb 2008, 23:09

Пияна от много любов

  Prosa » De humor
1.8K 0 31
2 мин за четене

Весели празници

За некой може и да са весели, но за мен... мъка с тоя моя. Прибирам се от работа изморена, а моя направил салатка, нарязал на тънко мезенца и ме посреща на вратата.

 - Хайде бе, мило, защо толкова закъсня?! Сервирал съм всичко, хайде да празнуваме!

Кой за какво си мисли, аз съм скапана от работа, той... Мъже, какво да ги правиш.

- Еми, хайде, щом те влече! Сипи по едно да уважим празника и да си лягаме, че съм трупясала.

 - Е, стига де, днес е денят на влюбените.

- Ти па да не си влюбен? Нова колежка ли имате?

- Във тебе бе, мило.

 - Ти нещо... а?! Почна да даваш отклонения май. Какъв е тоя ден на как беха тия. Това е католически празник, ти от кога стана католик бе, муци? Дай, сипи по едно да си уважим нашия празник, да се чукнем поне с чашки и това е.

 - Ей, никаква романтика при тебе.

- Бе ти чуваш ли, че съм изморена.

- Само ти работиш, само ти си изморена, егати... Аз си мислех, че ще пийнем и после... Да уважим, дето се казва, и двата празника. Нали казват: Пияна жена - весел креват.

 Е, сега че му покажем аз весел креват.

 - Добре, бейби, сипвай! Минах през банята, после през спалнята и му се явявам по боди и жартиери. Тоя ме гледа като че ли съм призрак. Аз ли не съм гледала такива филми, сега ще те видя ти гледал ли си, гълъбче. - Сипвай и наздраве, до дъно. Моя се усмихва под мустак. Много развинтена фантазия има, да му се не надяваш. Ще го замая аз. Айде още по едно на крак. Вече го виждам, че е готов за спектакъла... Качвам се на дивана и като започнах да скачам, мале! Кълбо напред, кълбо назад. Свалям единия чорап и го мятам на полилея. И смех, ви казвам. Айде после и другото чорапче, веселба от всякъде. Паднах, докато си разкопчавах бодито, но карай да е весело, шоу да става. - Какво гледаш, бе, ела да се повеселим. Моя си допи питието и излезе. Даже май напсува. Немах сили да се разправям, толкова бях изморена, че се опънах като жартиер на диванчето. Айде де, той като се прибере изморен и аз му се умилквам, вика: „Не ме закачай, че съм гроги! Ти само за това мислиш” Айде да види хубаво ли е. Отиде да си легне. Гадина такава. Дали да не отида при него и да поскачам малко и на спалнята, празник е все пак?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Лажова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...