30 oct 2008, 9:03

ПЛ...ЯС

  Prosa » Relatos
958 0 1
1 мин за четене
Времето се развали и кръчмата на Хо е пълна тази вечер. Във въздуха се носи приятен аромат на няколко вида гозби, а виното се лее умерено много. Дърт Пън и Кух Че Реп обсъждат нещо над плато пържени зеленчуци и на по каничка вино, даже и малкият На Хал Че е получил чаша леко разредено вино и попива всяка тяхна дума. Ко Та Рак и Но Щен Вълк, след като ометоха по две порции вкусна яхния, играят шах и сръбват по малко от купичките си. Гар Ван седи сама на масата в ъгъла на кръчмата, замислено върти в ръка полупълна чаша с червено вино и наблюдава течността в нея.
...
- Всичко започва от започването - точно казва Кух Че Рен.
- Точно така - съгласява се Дърт Пън. - Можеш да поправиш само това, което е готово да бъде поправено.
- Чакай! - сепва се На Хал Че. - Обърках се!
- Няма страшно - успокоява го Реп. - Ти не можеш да се объркаш, защото вече си объркан.
- Ъ?!
- Точно така - отново се съгласява с колегата си Пън - Това е като звукът от пляскането с една ръка.
- Чакай, чакай, чакай - намесва се Ко Та Рак, забравил за партията шах, (която и без това губи.) - Какъв е този звук от пляскане с една ръка?!
- Не знаеш ли? - уж се учудва Кух Че Реп.
- От къде да зная - контрира го Ко. - Аз нямам ръце, а лапи. Ето виж.
И котакът размахва три от лапите си, за да е по-образен. Дърт Пън среща погледа на Но Щен Вълк, който само подбелва леко очи.
- Звукът от пляскането с една ръка - поучава в този момент Реп - Е "пл", а от другата - "яс".
След това си изказване той се захилва доволно и с наслада отпива от виното си. Ко Та Рак поглежда въпросително към Пън, който обаче просто свива извинително рамене... Няколко минути по-късно обстановката в кръчмата отново се нормализира, само Гар Ван се замисля още по-дълбоко...
Точно един час, тринадесет минути и половина по-късно тя хвърля бомба:
- Звукът от пляскането с една ръка е светлина.
После става и излиза, като игнорира хора от въпроси изригнал след няколко мига зад нея. Но Щен Вълк поглежда към масата в ъгъла, където самотно стърчи полупразна чаша, а танцът на червеното вино в нея много прилича на развълнувано море.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...