30.10.2008 г., 9:03 ч.

ПЛ...ЯС 

  Проза » Разкази
807 0 1
1 мин за четене
Времето се развали и кръчмата на Хо е пълна тази вечер. Във въздуха се носи приятен аромат на няколко вида гозби, а виното се лее умерено много. Дърт Пън и Кух Че Реп обсъждат нещо над плато пържени зеленчуци и на по каничка вино, даже и малкият На Хал Че е получил чаша леко разредено вино и попива всяка тяхна дума. Ко Та Рак и Но Щен Вълк, след като ометоха по две порции вкусна яхния, играят шах и сръбват по малко от купичките си. Гар Ван седи сама на масата в ъгъла на кръчмата, замислено върти в ръка полупълна чаша с червено вино и наблюдава течността в нея.
...
- Всичко започва от започването - точно казва Кух Че Рен.
- Точно така - съгласява се Дърт Пън. - Можеш да поправиш само това, което е готово да бъде поправено.
- Чакай! - сепва се На Хал Че. - Обърках се!
- Няма страшно - успокоява го Реп. - Ти не можеш да се объркаш, защото вече си объркан.
- Ъ?!
- Точно така - отново се съгласява с колегата си Пън - Това е като звукът от пляскането с една ръка.
- Чакай, чакай, чакай - намесва се Ко Та Рак, забравил за партията шах, (която и без това губи.) - Какъв е този звук от пляскане с една ръка?!
- Не знаеш ли? - уж се учудва Кух Че Реп.
- От къде да зная - контрира го Ко. - Аз нямам ръце, а лапи. Ето виж.
И котакът размахва три от лапите си, за да е по-образен. Дърт Пън среща погледа на Но Щен Вълк, който само подбелва леко очи.
- Звукът от пляскането с една ръка - поучава в този момент Реп - Е "пл", а от другата - "яс".
След това си изказване той се захилва доволно и с наслада отпива от виното си. Ко Та Рак поглежда въпросително към Пън, който обаче просто свива извинително рамене... Няколко минути по-късно обстановката в кръчмата отново се нормализира, само Гар Ван се замисля още по-дълбоко...
Точно един час, тринадесет минути и половина по-късно тя хвърля бомба:
- Звукът от пляскането с една ръка е светлина.
После става и излиза, като игнорира хора от въпроси изригнал след няколко мига зад нея. Но Щен Вълк поглежда към масата в ъгъла, където самотно стърчи полупразна чаша, а танцът на червеното вино в нея много прилича на развълнувано море.

© Стоян Вихронрав Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??