21 nov 2008, 10:37

Плаках, защото го видях...

  Prosa » Cartas
1.6K 0 2
1 мин за четене

Здравей,

... бих те нарекла приятелко, в живота ми приятелите ми или си тръгват, или ме предават. Нали се сещаш, не желая да бъда изоставена или предадена за пореден път... Но сега за друго ще ти разкажа – за Любовта.

Влюбвала си се, нали? Дам - и аз! Сега съм наистина влюбена! Не знам дали онова първото влюбване е било истина? А дали беше въобще влюбване? Не знам... Минало... Сега нещата са много по-различни, аз съм много по-различна. Пак се отлеснах... Та питах те дали си била влюбена? Знаеш какво е чувството, нали? Да видиш очите му, да чуеш гласа му... Не можеш да го опишеш, нали? Кой би могъл?

Плакала си от любов, нали? Да - и аз! Кога за последно плака от любов? Аз вчера! Причината обаче, не е тази, за която ти си мислиш. Плаках, защото го видях... Можеш ли да си представиш... Аз не, нищо, че вчера ми се случи. Ти някога плакала ли си, защото си видяла любия и сте си казали нещо? Още не мога да си представя какво се случи... Защо плаках? Защо си казвах, че е по-добре да не го бях виждала? Нима това би ме зарадвало... едва ли! А защо, по дяволите, плаках?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не се опитвай да си обясниш любовта. Никога! Тя затова е толкова красива и неземна. Защото няма обяснение. В нея липсва разум. Там говори само сърцето.

    Имам едно стихотворение наречено "Малечка - Палечка". Прочети го. Надявам се, че ще ти хареса.
  • Защото губим ума си пред онзи,в когото сме влюбени...и е красиво,и глупаво,и неразбираемо,но си е любов...

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...