21.11.2008 г., 10:37

Плаках, защото го видях...

1.6K 0 2
1 мин за четене

Здравей,

... бих те нарекла приятелко, в живота ми приятелите ми или си тръгват, или ме предават. Нали се сещаш, не желая да бъда изоставена или предадена за пореден път... Но сега за друго ще ти разкажа – за Любовта.

Влюбвала си се, нали? Дам - и аз! Сега съм наистина влюбена! Не знам дали онова първото влюбване е било истина? А дали беше въобще влюбване? Не знам... Минало... Сега нещата са много по-различни, аз съм много по-различна. Пак се отлеснах... Та питах те дали си била влюбена? Знаеш какво е чувството, нали? Да видиш очите му, да чуеш гласа му... Не можеш да го опишеш, нали? Кой би могъл?

Плакала си от любов, нали? Да - и аз! Кога за последно плака от любов? Аз вчера! Причината обаче, не е тази, за която ти си мислиш. Плаках, защото го видях... Можеш ли да си представиш... Аз не, нищо, че вчера ми се случи. Ти някога плакала ли си, защото си видяла любия и сте си казали нещо? Още не мога да си представя какво се случи... Защо плаках? Защо си казвах, че е по-добре да не го бях виждала? Нима това би ме зарадвало... едва ли! А защо, по дяволите, плаках?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не се опитвай да си обясниш любовта. Никога! Тя затова е толкова красива и неземна. Защото няма обяснение. В нея липсва разум. Там говори само сърцето.

    Имам едно стихотворение наречено "Малечка - Палечка". Прочети го. Надявам се, че ще ти хареса.
  • Защото губим ума си пред онзи,в когото сме влюбени...и е красиво,и глупаво,и неразбираемо,но си е любов...

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...