Здравей,

... бих те нарекла приятелко, в живота ми приятелите ми или си тръгват, или ме предават. Нали се сещаш, не желая да бъда изоставена или предадена за пореден път... Но сега за друго ще ти разкажа – за Любовта.

Влюбвала си се, нали? Дам - и аз! Сега съм наистина влюбена! Не знам дали онова първото влюбване е било истина? А дали беше въобще влюбване? Не знам... Минало... Сега нещата са много по-различни, аз съм много по-различна. Пак се отлеснах... Та питах те дали си била влюбена? Знаеш какво е чувството, нали? Да видиш очите му, да чуеш гласа му... Не можеш да го опишеш, нали? Кой би могъл?

Плакала си от любов, нали? Да - и аз! Кога за последно плака от любов? Аз вчера! Причината обаче, не е тази, за която ти си мислиш. Плаках, защото го видях... Можеш ли да си представиш... Аз не, нищо, че вчера ми се случи. Ти някога плакала ли си, защото си видяла любия и сте си казали нещо? Още не мога да си представя какво се случи... Защо плаках? Защо си казвах, че е по-добре да не го бях виждала? Нима това би ме зарадвало... едва ли! А защо, по дяволите, плаках?