На Пешо

На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите или главите си.

Една пролет обаче се случило нещо странно. Сред множеството жълти цветя се появило и едно синьо, което било заело централното място на полянката.

- Какво е това? – питали се хората.

- Сигурно е някой бурен, сега ще се разпространи по цялата полянка.

- Безобразие, да израсне точно в центъра на полянката. Загрозява всичко.

Всички хора, които минавали наоколо се възмущавали. Сърдели се и жълтите цветя, които непрестанно критикували и се присмивали на синьото сред тях. Но най-зле се чувствало самото синьо цветенце, което се опитвало да е възможно по-незабележимо, но нямало как, то силно се откроявало на фона на жълтите си събратя.

И така, дните минавали, а подигравките не преставали. Много от хората гледали на синьото цветенце като на нещо гнусно и дори не искали да го докоснат. Обаче не се притеснявали да късат другите цветя, които си били жълти.

Един ден и последното жълто цвете било откъснато. Синьото останало само сред полянката. Зачакало да дойдат хората и да му се подиграват.

Един мъж вървял и държал жена си за ръка.

- Хей, виж – извикала жената – на жълтата полянка е останало само едно цвете.

Двамата се приближили до голата полянка в центъра, на която било синьото цвете.

- Не е ли много красиво? – възхитила се жената. – Аз ще взема да го снимам.

Тя започнала да рови в чантата си, но открила, че е забравила да вземе фотоапарата си.

- Ще дойда утре.

- Утре може да е откъснато. – казал мъжът.

- Дано да си стои.

Те се отдалечили, но малко след това дошла майка с двете си деца и се спрели да разгледат цветето. Спирали и други, гледали го и му се радвали. Никой не отишъл да го откъсне, защото било единствено и уникално. Хората късали жълтите цветя, знаейки, че следващата година те отново ще пораснат. Но се страхували, че никога вече няма да видят това екзотично синьо цвете и искали до да остане възможно по-дълго.

Неговият цвят и странната форма на листата му, смятани някога за отблъскващи, сега се превърнали в най-голямата му красота, а самото цвете станало най-прочутата забележителност в града през този сезон.

След лятото дошла хладната есен, после снегът покрил земята. Когато снегът се стопил и цветята започнали да излизат на повърхността, хората се надявали да видят синьото цвете, но то така и не се появило. Не се появило и следващата и по- следващата година. Всички цветя на полянката били жълти, еднакви и скучни.

Доколкото ми е известно, никой не е виждал подобно синьо цвете оттогава. И въпреки това полянката, на която то израснало през онази пролет и до днес се нарича “Полянката на синьото цвете”.

03.05.2008

НРО