1 jun 2021, 13:30

По детски

783 4 4

Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, тя ме разобличава с присъдите си. Смаляват ни годините на греховете, възрастта на нашето отдалечаване от сърцето ни, от истината, която пренебрегваме. Раждаме се знаещи, а ставаме незнаещи. Окото на душата ни се ражда чисто, а ние, съзнавайки се живи се втурваме, повлечени от желанията на света, да го загрозяваме, да го замъгляваме, да го разфокусираме. Оставете децата да идват при мен, казва Господ. Защото, има ли друго по-добро,  закрилящо, благодатно място на света от Христовите обятията! Нека  под принадлежащата на тях  многоцветна дъга, децата изживеят  радостта на безгрижното си, благословено детство! А на нас ни остава просто да се учим от тях! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички, които харесаха, казаха добри думи и поставиха в Любими! Бог да пази децата от всяко зло!
  • НО, когато пораснат и те ще станат като нас,... смачкани от т.н. матрица...
  • Много си точна, Бояна!
    Детето е винаги по-мъдро от възрастния.
    Защото мъдростта на детето е в инстинктивния му усет за света и истината в този свят, а мъдростта на възрастния се състои в това да развие техники за избягване на тази истина, защото тя е винаги опасна.
    Тук си спомних една добра сентенция:

    "Истината е като светлината. Без нея не можем. Но гледаме ли я направо, ослепяваме!"
  • Из тъмното, из светлото,
    из сивото, из цветното,
    из въздуха и из водата,
    из тялото и из Душата,
    ходи си из мен искра,
    нахална, жива и добра.
    Пази в очите ми детето,
    здрава връзка със небето.
    В мигове, на пораснал и голям,
    в страсти потопен,
    забравям, че моя дом е ТАМ.
    ...........

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...