По детски
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, тя ме разобличава с присъдите си. Смаляват ни годините на греховете, възрастта на нашето отдалечаване от сърцето ни, от истината, която пренебрегваме. Раждаме се знаещи, а ставаме незнаещи. Окото на душата ни се ражда чисто, а ние, съзнавайки се живи се втурваме, повлечени от желанията на света, да го загрозяваме, да го замъгляваме, да го разфокусираме. Оставете децата да идват при мен, казва Господ. Защото, има ли друго по-добро, закрилящо, благодатно място на света от Христовите обятията! Нека под принадлежащата на тях многоцветна дъга, децата изживеят радостта на безгрижното си, благословено детство! А на нас ни остава просто да се учим от тях!
© Boyana Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря на всички, които харесаха, казаха добри думи и поставиха в Любими! Бог да пази децата от всяко зло!
-
НО, когато пораснат и те ще станат като нас,... смачкани от т.н. матрица...
-
Много си точна, Бояна!
Детето е винаги по-мъдро от възрастния.
Защото мъдростта на детето е в инстинктивния му усет за света и истината в този свят, а мъдростта на възрастния се състои в това да развие техники за избягване на тази истина, защото тя е винаги опасна.
Тук си спомних една добра сентенция:
"Истината е като светлината. Без нея не можем. Но гледаме ли я направо, ослепяваме!" -
Из тъмното, из светлото,
из сивото, из цветното,
из въздуха и из водата,
из тялото и из Душата,
ходи си из мен искра,
нахална, жива и добра.
Пази в очите ми детето,
здрава връзка със небето.
В мигове, на пораснал и голям,
в страсти потопен,
забравям, че моя дом е ТАМ.
...........
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
