По детски
Раждаме се големи и ставаме малки! Раждаме се доверчиви и вярващи, а ставаме мнителни и неверни! Моята внучка на 6 е 100 години по-мъдра от мен. Тя винаги знае как правилно да постъпи и какво да каже, а аз със целия си житейски опит съм все така несигурна, объркана, грешаща, търся нейната мъдрост, тя ме разобличава с присъдите си. Смаляват ни годините на греховете, възрастта на нашето отдалечаване от сърцето ни, от истината, която пренебрегваме. Раждаме се знаещи, а ставаме незнаещи. Окото на душата ни се ражда чисто, а ние, съзнавайки се живи се втурваме, повлечени от желанията на света, да го загрозяваме, да го замъгляваме, да го разфокусираме. Оставете децата да идват при мен, казва Господ. Защото, има ли друго по-добро, закрилящо, благодатно място на света от Христовите обятията! Нека под принадлежащата на тях многоцветна дъга, децата изживеят радостта на безгрижното си, благословено детство! А на нас ни остава просто да се учим от тях!
© Boyana All rights reserved.
