27 abr 2004, 22:16

По-скоро картина

  Prosa
2.2K 0 9
"А ти помниш ли, когато ..."
"Бяхте малки вие тогава, сигурно не помните ..."
"Цвете, подай ми кутията със снимките ... " - отдавна съм й простила, че ме бърка с дъщеря си. 70 и горница години тежат натрупани в бръчките по лицето й, във всяка една извивка на артитрните й пръсти, във всеки един бял косъм. Баба ми. Нося името й както се носи медал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нося името й както се носи медал.
    !!!
  • atanas_dvk (Атанас ) - не знам какъв е статуса му в момента, но не виждам пречка да е и двете Нищо по-хубаво от администриращ автор :-Р
  • не знаех, че Иван е администратор, звучеше ми като автор...
    Поздрави!
  • atanas_dvk (Атанас ) - спорихме за жанра преди 2 години с администраторите това би трябвало да разбереш от коментарите
  • Интересно...
    но нещо не мога да схвана коментарите : ))))))))))))))))))

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...