27.04.2004 г., 22:16

По-скоро картина

2.2K 0 9
"А ти помниш ли, когато ..."
"Бяхте малки вие тогава, сигурно не помните ..."
"Цвете, подай ми кутията със снимките ... " - отдавна съм й простила, че ме бърка с дъщеря си. 70 и горница години тежат натрупани в бръчките по лицето й, във всяка една извивка на артитрните й пръсти, във всеки един бял косъм. Баба ми. Нося името й както се носи медал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нося името й както се носи медал.
    !!!
  • atanas_dvk (Атанас ) - не знам какъв е статуса му в момента, но не виждам пречка да е и двете Нищо по-хубаво от администриращ автор :-Р
  • не знаех, че Иван е администратор, звучеше ми като автор...
    Поздрави!
  • atanas_dvk (Атанас ) - спорихме за жанра преди 2 години с администраторите това би трябвало да разбереш от коментарите
  • Интересно...
    но нещо не мога да схвана коментарите : ))))))))))))))))))

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...