Глава XXVIII
“Уважаема госпожо, Вероника!
Както обещах, ще се постарая да изясня доста неща, които вероятно сега са като непрогледна мъгла в умът Ви. Нормално е- все пак истината Ви връхлетя изведнъж- цялата. Вие бяхте последното парченце, което ми липсваше от пъзела на вашето семейство, вашите кръвни наследници. А от къде разбрах останалото?...
Наблюдавам Агримония още от самото ѝ раждане, но физически се срещнах с нея едва когато Лети щеше да се появи на бял свят. Аз ѝ помогнах за това... Мястото където я оставихте- там до Дървото- то я спаси, то ѝ вдъхна живот. Отдаде ѝ част от безграничната си сила. И аз се надявах, че тя ще успее... Че ще успее да я развие и нищо от това, което последва, да не се случи... уви- не стана точно така, може би не е било писано... Ала тази сила не се изгуби- разви я дъщеря ѝ, разгръща се в Лети- във вашата внучка. Тя е умна и безумно смела, а това което е преживяла- именно тази скрита сила в нея я е държала, помогнала ѝ е да понесе всичко това. Защо не ...