Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, но промяна нямаше. Само от време на време започваше да крещи в „транса“ си или където и да се намираха духът и умът му. Трудно можеха да се различат някакви думи, освен една- „Вещица“... и отново потъваше в глухото забвение на лабиринта, от който очевидно не можеше да намери изход.
Тази внезапна промяна обаче, помогна на Агримония да се посъвземе. Раните по тялото ѝ започнаха да се затварят и да зарастват, а синините да избледняват. Изпитото ѝ безжизнено лице доби цвят- глътка въздух в разбития ѝ свят... дълго чакан миг на свобода от страх...
Лети се беше запътила към града. Бяха се разбрали с Алтеа да се видят. Беше усмихната истински, а не се случваше често, в последно време дори никак. Вър ...