Глава XXVI
Влезе в стаята и седна. Дългият ден я беше поизморил, но беше спокойна. Отвори чекмеджето. И това, което намери вътре я накара да си спомни, че иска да отвори онази мистериозна заключена стая. Имаше вече двете половини, но нещо липсваше, защото както и да ги доближаваше, те никак не си пасваха.
- „Виола, занесе ли писмото?“
- „Да, даже видях Алтеа и го дадох на нея.“
- „Лети дойде ли?“
- „Вече идва, виждам я!“
- „Казах ѝ всичко или поне се надявам да е така, не се изненадвай, просто бъди подготвена. И моля те, наглеждай я!“
- „Не се притеснявай, Капри. Ще я наблюдавам. Все пак всичко я връхлетя толкова бързо...“
- „Лека нощ, Виола- опитайте се да поспите!“
На вратата се почука.
- Здравей, Лети, как си?
- Още ми е трудно да отговоря на този въпрос в момента. ...