По съседски в Хавана
Както съм започнала напоследък да си пиша спомените от живота в Куба, не мога да прескоча нашите многобройни съседи, някои от които имаха доста интересни истории. Майка работеше само половин ден в българското училище в Хавана, имаше доста свободно време и се беше сприятелила с много съседи около нас. Събирахме се да пием заедно слеобедното cafecito / в Куба и децата си попийват кафе/ и всеки си разказваше историята.
Имаше една жена от Разград, омъжена за кубинец. В онези години между България и Куба, на базата на договори, учеха или специализираха доста кубинци в България. Нейният съпруг работел в Разград, където се запознали, влюбили и оженили. След година Калина вече чакала с радост първото си дете и го родила в болницата в родния си град. Като ѝ показали бебето, едно тъмно мулатче, тя отсякла: „Това дете не е мое. Аз не съм имала контакти с тъмнокож мъж.“ В това време дошъл и Мануел, мъжът ѝ, и казал: „Amor mío, ама как да не е наше, нали виждаш, че и аз съм све ...