Победа или Загуба!?!

 Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава.

-Янко ела малко. – Каза тя

 Ученикът пристъпи към нея. Директорката каза нещо тихо на ухото му и той се върна е започна да си прибира нещата.

-Явно са го хванали да пуши – Тихо казах аз на Васко, който стоеше до мен.

 Защо не беше това !? Но не , беше нещо много по лошо.

* * *

На другата сутрин, пред кабинета по рисуване чакахме госпожата и си говорихме:

-На Янко брат му е починал – Каза Митко.

-Не! Не може да е умрял! Явно е изчезнал в Хасково не може да е умрял! – Казах аз. Мисълта за смъртта ми бе далеч от главата

 Ала след няколко минути дойде Мишо. Неговото майка е лекар в близкия Свиленград.

-На Янко брат му починал – Каза печално той – Той станал сутринта , измил се , облякъл се и у тях преди да излезе… – Взе си дъх и преглътна слюнката в устата си - … Умрял ! Белодробен ток и умрял на място!

 Брата на Янко беше момче на 17 години , в 10 клас и учеше в Хасково. Той се казваше Митко , скромно момче , мълчаливо , с сини очи , светла коса и бяло лице . Той бил много работливо момче.

 В час по Английски проявихме желание да отидем на погребението , за да покажем уважението си към Янко и да предадем нашите съболезнования. Ала Директорката влезе същия час и ни забрани да ходим и ни помоли да му помагаме когато се върне.

* * *

През това време , когато ние сме били на училище , в дома на нашият съученик , се били събрали около 40 роднини и 70-80 съученици от Любимец и Хасково.Ето как на мен ми разказаха какво е било там.

 Там имало много хора. Всичките му роднини – Баби, дядовци , лели , чичовци … Всички навели глава и ронели сълзи. Всичките му съученици също плачели за Тази тежка и болезнена загуба. Сълзите се стичали по млади и стари бузи , по меки и по сбръчкани от старост и тревоги бузи. Всичките тези сълзи падали на дървения под, локва до локва , капка до капка, човек до човек и всичко това заради лошия хумор на съдбата. Ковчегът бил в хола . Той е кафяв и червен . Капакът бил отворен, вътре било тялото на младежа , а около него било като сняг на сини петна. Очите му затворени, лицето бяло, безжизнено , а в дясната ръка здраво държал една голяма, горяща свещ. Цветя навсякъде . Баба му викала силно и отчаяно с надеждата ,че Митко ще стане пак : “Стани бе Мите! Стани да си посрещнеш приятелчетата! Стани баба да ти сготви нещо, гладното ми чедо!”. Майка му и баща му стояли отстрани и плачели силно на глас. Плачели , ругаели съдбата и смъртта , и си задавали въпросът, който мъчел всички “Защо!?!?!?”. Брат му Янко , който прилича досущ на него , се сгърчил в един ъгъл! Треперил , плачел тихо и просто се чудил къде да се скрие от реалността. На стълбите Някой се качвали , а други ги носели от четвъртият етаж надолу. Краката не държали , ума не разбира какво става и повтаря само 1 дума “Не! Не е истина!!”. Някой пиели Успокоителни, а други изпадали в шок. Всички влизали вътре и излизали разплакани.

 Вятърът мъртвешко духаше, облаците се събраха и започнаха да плачат, лютата студенина пронизваше костите, а бащата зариваше гроба на сина си! Край! Смъртта победи. Навсякъде танцуваше своят радостен танц на победата, докато другите я кълняха и плачеха за Митко!

 Един живот!!!

Колко алчно е човешкото сърце… За материално притежание…

Едно 16 годишно момче си отиде от Земята…а колко още заминаха за рая…

Това е човешки живот - , секунда …

Спонтанно решение на съдбата …

Все си мислих че това е нещо нормално …

Днес когато видях състоянието на това момче…

Трапна някак моето сърце…трапна от болка и задух…

Можеше да бъда АЗ!

Това плащане на грешки и грехове ли е ?

Не знам, на мога да си осъзная с каква съвест бог взима

Жертви, които са невинни деца, които нямат грехове…

Които ТРЯБВА са живеят…

Та той не бе видял какво всъщност е живота..

ЗАЩО? Защо ние плащаме греховете на Земята …

Защо ние децата сме винаги жертви ?

Толкова ли пречим ? Така ли не сме нужни ?

Дървата как изсъхват на Есен и на Пролет пак се раждат…

Цветята как изчезват Зима … а лято цъфтят…

Отговори няма … Господи кажи ми защо само

Човешкото същество като умре – не се връща пак ?

Защо ?!?! Защо ?!?! Защо ?!?!

Плача и не мога да спра… плача за това че и мен ме чака смъртта…

Може да и след 50-60-80 години…но и мен ме чака…

Там някъде…къде се отива ? в Рая ?

А какво е Рая ? може би бели облаци, красиви ангели...

Може би е аз небесен много тесен и неуравновесен…

Колко ли деца танцуват сега там…на свобода…

Свобода от жестокостта, която щяха да видят тук на нашата Земя…

Ми Не…Не мога да разбера…Как…

О боже мой … нямам думи да опиша това което видях…

Цветя … Пламъци на свещички…

Плач … Болка … Адска Болка....Мъка…

Бялото лице още виждам … Страх ме е … Страх ме е да живея…

Да живея с мисълта ,че се умира в деня в който най-малко очакваш…

Та аз го видях преди 3 дена… жив как може днес да е под земята ?

Там е студено…Мрачно…Пусто…Искам да стане…

Не е ЧЕСТНО ГОСПОД – върни го !!!!

Не мога да върна времето назад…Ни с думи ни с деиствия…

Мога само спомените да връщам … и да обръщам случая с топла мака..

Живота е безцветен…за това може би не цъфти както цветята на Пролет се прераждат.

                   Радостина Нинева

Нека Бог да прости греховете му и да го приеме до себе се! А единственото нещо ,което можем да правим е да се молим и да те държим в сърцата си!!